Петък, 12-ти юли 2024 г. | 17:35:22

Пресечки

Идва най-дългата нощ, после – Бъднина

БъдникБъдникПредстои най-дългата нощ в годината. Тя е на 21 срещу 22 декември, когато настъпва зимното слънцестоене. В 01: 03 часа започва астрономическата зима. След това денят постенно нараства.
Старите българи наричали първия средищен ден на годината Идинак и тогава чествали Бъдни вечер. Според обичая те прикадявали пръст, вода, дърво. Дървото е голям пън, който се изгаря в огнището. Приготвят се и девет  жертвени храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребърни късове в тях, дрянови клончета с пъпки...
Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота, защото ритуалът символизира преминаването от един статус в друг. Светлите същества ще дойдат от отвъдното пораснали и ще изгонят тъмните зли сили. Ще се роди нова вяра, нова духовност, ще се започне ново броене в живота ни. В тази нощ се изпълняват желания, песни се пеят, добри думи се чуват. Да запалим светлото огнище в живота си, за да дойдат порасналите ангели и да донесат знание и Бъднина! ...

71 години от подвига на Спаича – първата българска жива торпила

Димитър СписаревскиДимитър СписаревскиНа 20 декември 2014 г. се навършват 71 години от подвига и гибелта на кап. Димитър Списаревски, наричан от близки и приятели Спаича.
Героят е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. След като румънците окупират за втори път Южна Добруджа, семейството му напуска града и след няколкогодишни митарства из България, се установява за постоянно в София.
През 1943 г., по време на бомбардировките над столицата през Втората световна война, поручик Списаревски сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран и загива край Пасарел. Този подвиг го превръща в първата жива торпила в историята на българската бойна авиация.
През 1944 г получава посмъртно кръст за храброст и е произведен в чин капитан. През 2009-та е произведен в полковник.

"Физически красив, силен и изискан мъж, много буен характер, но и щедър и великодушен човек, веселяк и кавалер." Така приятелите описват Димитър Списаревски. Ето какво разказва за нрава на Спаича  о.з. полк. Петър К. Петров:
"Спомням си, веднъж бяхме дежурна двойка с Никола Бонев, когато видяхме, че от гарата идва запъхтян Спаича. Изкарайте още един "Доган", вика, ще летим. Излетяхме тримата и той ни отведе над Пловдив, където започна циркуси, фигури, атаки, слизаше ниско ...

Майсторите на домашно вино от Добрич да се стягат за конкурса

Празник на добруджанското виноПразник на добруджанското виноЗа Коледа и Нова година в гостоприемните добруджански домове отново ще се лее нашенско младо вино. Ако попаднете на домакин,  приготвил с майсторство божествената напитка,  приканете го към участие в  традиционния конкурс, който ще се проведе в Мол Варна.
На 1 февруари Празникът на добруджанското вино ще има своето трето издание  в морската столица, а кандидатите трябва да се регистрират  до 15 януари. Конкурсът за най-добър домашен винопроизводител  ще сравни червените проби от региона с еликсири на реколта 2014,  съхранени в бъчвите на конкуренти от Варна и Силистра.  Майсторите ще споделят повече за хапките и мръвките, които подхождат на  запотените кани. След  като оцени натуралния им продукт по цвят, вкус и аромат, журито на винената фиеста ще  отличи най-добрите стопани с грамоти и предметни награди. Посетителите ще  наблюдават етнографски кътове със старинни  предмети и обичаи. Самодейците ще бродират, плетат, предат и пресукват прежда пред  погледа на любопитните зрители. Читалищните състави пък ще възпеят виното с добруджански произход.
Събитието е част от усилията на организаторите от „Добруджанска зимница”   да съхранят и популяризират местните  традиции. Ето защо прочутият им Празник на гърнетата  бе последван  от  също толкова колоритното, винено представяне в ...

Ценни книги с автографи на класици ще спомнят за Петър Увалиев

Петър УвалиевПетър УвалиевКниги от личната колекция на  интелектуалеца Петър Увалиев ще бъдат показани в Регионалната библиотека "Дора Габе". Изложбата се посвещава на 100-годишнината от рождението на  бележития българин и ще бъде отворена за посещение от 12 до 28 януари.
Библиотечният културно-информационен център "Увалиев" съхранява безценни томове, подбирани с вкус от  Пиер Рув десетилетия наред и дарени преди 10 години от съпругата му Соня. Книгите  са израз на  неспирната отдаденост на изтънчения ни сънародник да издирва първите издания на популярни творби, да колекционира редки, изумителни заглавия, полезни в многобройните му превъплъщения като театрален постановчик и критик, изкуствовед, филмов продуцент, семиотик, писател, университетски преподавател, гостуващ професор, лектор, журналист, ерудит с принос във философията и лингвистиката.  
Библиотеката в Добрич съхранява книги, които носят автографи и посвещения от световноизвестни личности и от български класици. С неподправена искреност своите авторски обещания и послания към  енциклопедиста отправят Блага Димитрова, Свобода Бъчварова, Николай Хайтов, Станислав Стратиев, Стефан Цанев, Радой Ралин.
Сбирката  в Добрич е мерило за творческите им взаимоотношения с невъзвращенеца, който близо половин век изпраща от Лондон до България "думи по вятъра". Част от ръкописите му също са скътани в Културния център "Увалиев", до пишещата машина, под чиито клавиши ...

Костадин Бандутов: Как мина денят ти, стана много сложен въпрос

Младите актьори са наясно, че трябва да следват Костадин БандутовМладите актьори са наясно, че трябва да следват Костадин БандутовАктьорите от Драматичния театър „Йордан Йовков” репетират  първата  си  премиера за 2015 година. Постановчик  на пиесата с работно заглавие "Жени, които не плачат" е Костадин Бандутов. Завършил право и  театрална режисура в НАТФИЗ, той дълги години работи и за Темида, и за Мелпомена.  Осъществява голямата част от продукциите на Варненската детско-юношеска опера: "Магьосникът от Оз", "Уестсайдска история", "Мамма миа", "Джекил". Премиерата на проекта му „Последната нощ на Сократ” се състоя на добричка сцена през януари тази година. Сред другите негови  театрални постановки са: "Спирка последна", "Няма да платим", "Между два стола".   
– Как бихте представили спектакъла, който ще види добричката публика? В основата му е драматургичният текст  на Нийл Саймън "Странната двойка".
–  Работното заглавие на пиесата можеше да бъде и "Големите момичета не плачат" или "Шест странни жени".  Предвиждаме премиерата около 15 януари. В спектакъла разглеждам самотата като проблем в това общество, в което технологиите все повече  ускоряват комуникацията, хората осъществяват бързи контакти без докосване до душевната струна на партньора, приятеля, любовника. Липсва онази нежност, чистотата на отношенията, липсват контактите на по-високо ниво. Самите героини усещат тази празнота и неистово се ...

Как не успяхме да спасим таврийските българи

Второто допълнено издание "Българи в Таврия, таврийци в България" ще бъде представено на 4 декември от 17.30 ч. в Заседателната зала на Община Добрич. Книгата  на Атанас Марков съдържа документални свидетелства за  преселването на нашите сънародници и депортирането им обратно в бившия СССР.  
Професор Тодор Балкански и д-р Димитър Маринов ще хвърлят светлина върху описаните от автора исторически събития. Ще бъде прожектирана аудиовизуалната продукция на Васил Барков "Един изстрел". Лентата е посветена на писателя Мишо Хаджийски, повел около 2 000  българи от Украйна в разгара на Втората световна война. Филмът, също като книгата, възкресява спомена за жестоката участ на сънародниците ни.
В петицията си до цар Борис ІІІ Обединител от май 1943 г. Хаджийски настоява родината да приюти таврийците  по същия начин, по който е върнала в бащиното огнище събратята им от Добруджа, Тракия и Македония. Положителният отговор повежда обратно към царските предели първите 1500 семейства от Украйна и Русия. В архивните данни на Добричката околия е запазен споменъг за стотина многолюдни фамилии, подпомогнати със земя и  стопански инвентар. Книгата на Марков отбелязва, че сигналът за депортирането на таврийските българи е даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. Събирането на изселниците се извършва в ...

Балканите през очите на чуждия турист (Пета част)

Диан КарагеоргиевДиан КарагеоргиевБЪЛГАРИЯ ИМА НАЙ-КРАСИВА ПРИРОДА, РУМЪНИЯ – НАЙ-ДОБРИ ПЪТИЩА, В МАКЕДОНИЯ ВСИЧКО Е ГРАНДИОЗНО 
С помощта на професионалния гид Диан Карагеоргиев разказахме какво снимат чуждите туристи у нас. Виж тук. Минахме през всички препятствия, които дебнат гостите на България по пътя към културните ни забележителности. Тук. Запознахме ви с преживяванията на хората с къщи на колела, които прекосяват цяла Европа, за да стигнат до дестинацията България тук. Разкрихме какво им се случва на гостите на страната ни, когато влязат в БГ манастир и как са посрещнати в румънските и македонските обители тук. Уникалният разказ на Диан Карагеоргиев продължава. Защо балканската история е сложна и трудноразбираема от чужденците, ще прочетете по-долу. Всички снимки отново са правени от туристи.
"От няколко години туристическата обиколка в България е комбинирана с разходка и в друга балканска държава. Това си е световна тенденция – хората искат за минимум време, да видят максимум държави. Тъй и тъй си тръгнал някъде, защо да не посетиш поне още една страна? Като отидеш в Италия, прескачаш и до Франция, например. И българите правят така. Избират, да речем, Будапеща и Виена, или Будапеща и Прага, или Прага и Братислава. Въобще ерата е ...

България през очите на чуждия турист* (Четвърта част)

Сърдит български монах сочи възмутено към туристите.Сърдит български монах сочи възмутено към туристите.В НАШИТЕ МАНАСТИРИ ГЪЛЧАТ ТУРИСТИТЕ, СМЯТАТ ГИ ЗА КРАЧЕЩИ ПОРТМОНЕТА 
В три поредни части прочетохте какво снимат у нас чуждите туристи и какви препятствия срещат, докато се опитват да стигнат до културните ни забележителности. Виж тук и тук. Разказахме за прохождащия у нас бизнес с каравани и обяснихме защо България е страната на парадоксите. Виж тук. Разходката с професионалния гид Диан Карагеоргиев продължава. Предстои да научите какъв е манталитетът на нашите монаси и как се държат техните събратя в съседните балкански държави. Припомняме, че всички снимки са правени от чужди туристи.
"Основните места, в които водим туристи, са църкви и манастири. В тях е концентриран разказът за България, покрай тия църкви и манастири минава цялата българска история и цялата ни народопсихология, в тях се разкрива връзката на комунизма със сегашната реалност. Но... църквите и манастирите са едни от най-болните ни обекти. Там нямаш право да дишаш дори. Имаш право само да мълчиш, да гледаш и да плащаш. Отвреме-навреме се появява един сърдит игумен, който започва да крещи. А ти се червиш и търсиш благовидно обяснение.
Ситуацията е следната – на входа туристите са предупредени, че не ...

България през очите на чуждия турист* (Трета част)

Туристи в къмпингТуристи в къмпингПРИМИТИВНИ И МРЪСНИ КЪМПИНГИ ПОСРЕЩАТ ТУРИСТИТЕ С КАРАВАНИ 
Какво виждат чужденците, когато тръгнат на екскурзия в България? Кои са нашенските картини, които оставят дълбоки спомени у гостите? Поредицата на Бележник.бг продължава. С помощта на професионалния гид Диан Карагеоргиев разказахме кои са най-сниманите пейзажи в БГ. Виж тук. Във втората част разкрихме какво се случва на чужденците преди да стигнат до куллтурните ни забележителности. Виж тук. В третата част нашият сладкодумен екскурзовод ще ни запознае с преживяванията на хората с къщи на колела, които прекосяват цяла Европа, за да стигнат до дестинацията България. Текстът е комбиниран с уникални снимки, правени от самите туристи!
"Туристите с каравани са едни особени хора. Те са малко извън отъпканите пътеки. Не са обикновените туристи, които идват със самолет, посрещаш ги на летището, водиш ги в хотела, който им кажеш, а после ги завеждаш, където ти прецениш. Туристът с каравана е свободен човек. Той пристига сам с неговия си автомобил или с кемпер. Това са тия микробусчета, в които вътре е всичко – спалня, кухня... Тези туристи много пътуват, прекосяват много места, минават през цяла Европа, за да стигнат до България и да ги посрещнеш. Докато ...

Бабините ракли и пъстрите черги на Добруджа ще грейнат в детски рисунки

ДобруджанкаДобруджанкаОрганизаторите на кулинарния фестивал "Празник на гърнетата" приканват децата да отворят бабините ракли и да разстелят  старите пъстри черги.  След това да изобразят в рисунка добруджанските тъкани и текстил. Третото издание на конкурса "С духа на миналото" привлича вниманието на най-малките към  носиите, бита, етнографските предмети и обичаите  на родния край. Участниците могат да съберат сведения  не само от старите баби у дома,  но и от етнографските къщи в региона,  от музеи, библиотеки и интернет публикации. Художниците трябва да вложат наученото в една единствена творба. А вариантите  са много: мъжки и женски носии -зимни, летни, обредни, празнични, предназначени за работа. Към тях се прибавят овчарската носия, коледарската, жетварската или пък кукерската - различни за различните краища на Добруджа. Типични са  също  вълнените пътеки, орнаментите и шевиците от костюми и постелки- престилка, трапезници, ковьори.  Разнообразни по колорит, размери и украса, сътворени с вдъхновение и любов, добруджанските тъкани са неоценима художествена школа.
Децата могат да  сътворят своята рисунка с маслени или водни бои, колаж, пастел, моливи, флумастери и да я изпратят в срок от 1 ноември до 15 март 2015 година. Най-добрите картини ще бъдат подредени в изложба, ще бъдат популяризирани чрез отпечатване върху фланелки, ...

България през очите на чуждия турист* (Втора част)

Сергиите в Несебър са толкова много, че вече и църквите не се виждат от тях.Сергиите в Несебър са толкова много, че вече и църквите не се виждат от тях.БЛЪСКАТ И БУТАТ ТУРИСТИТЕ КЪМ СЕРГИИТЕ, ВЗЕМАТ ИМ МАНДЖАТА В РЕСТОРАНТА
Как реагират чужденците при сблъсъка с нашенската действителност? Какво ги възмущава и какво възхищава? Поредицата на Бележник.бг продължава. С помощта на професионален гид в първата част разказахме кои нашенски картини снимат чуждите туристи. Представихме и тяхното удивление от огромния контраст между бедни и богати в България. Виж тук! Сега предлагаме втора част от наблюденията на екскурзовода Диан Карагеоргиев. Текстът е илюстриран с уникални снимки, правени от туристи!

"Чуждите туристи много харесват природата ни и кухнята ни. Допада им това, че за малко пари можеш да се нахраниш обилно. Те са страхотни фенове на нашия фолклор, възхищават се на маските, носиите, гайдите, тъпаните, танците. Винаги са впечатлени от възрожденските градчета, от Стария Пловдив, от Велико Търново. а за Рилския манастир отзивите са най-най-прекрасни. За съжаление, докато пътуваме към туристическите обекти, виждаме и други характерни гледки.
Нещото, което няма как да не бъде забелязано, е боклукът. Той прави впечатление непрекъснато и се набива в окото в продължение на километри. Особено в ранна пролет, когато току що се е разтопил ...

Как да се предпазим от зараза с ебола

Как се разпространява опасната болест, каква е превенцията, какво можем и не можем да направим. Сара Боузли от в. Гардиън дава 16 отговора на 16 важни въпроса, свързани с ебола.

1. Как се разпространява ебола?
Вирусът на ебола се предава чрез телесни течности от хора, които са сериозно болни, повръщат, кървят или имат диария. Кръвта, фекалиите и повръщаното са най-заразните течности, като в последните стадии на болестта дори съвсем малки количества могат да имат висока концентрация на вируса.
Медицинска сестра, върху ръката на която е попаднала капка кръв от пациент, обаче може да я отмие със сапун и вода без всякакви опасни последици. Тя ще се зарази само ако е имала порезна рана или протъркване на ръката, или ако е докоснала устата, очите или носа си, което би позволило на вируса да премине в нейните телесни течности.
2. Какви са симптомите?
Симптомите могат да се появят до 21 дни след заразяването, макар че обикновено това става между петия и седмия ден. Типичните признаци обикновено са висока температура с главоболие, ставни и мускулни болки, възпалено гърло и голяма мускулна слабост. Много от тези симптоми са сходни с грипните, така че ебола не може да се ...

България през очите на чуждия турист* Първа част

Тази типична за планинските ни райони картинка предизвиква такъв повсеместен и нечовешки крясък в автобуса, че си длъжен веднага да спреш, за да започне снимането.Тази типична за планинските ни райони картинка предизвиква такъв повсеместен и нечовешки крясък в автобуса, че си длъжен веднага да спреш, за да започне снимането.ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА БОГАТИ И ТОЛКОВА БЕДНИ БЪЛГАРИ?
"Ей, помните ли, че преди войната и у нас хората работеха по полето?", спонтанно възклицава възрастен французин. Той е част от група туристи, които са решили да разгледат България за 10-ина дни и току що е мярнал през стъклото на автобуса, че няколко жени със забрадки са привели гърбове сред полето. Докато возилото пъпли по нашенските разбити шосета, окото на любопитния чужденец маркира друг впечатляващ сюжет -  дядо с потури е подкарал магарешка каручка през лъкатушещия през нивите път.  
А този с магарето къде отива, чуди се на глас туристът.  Диан! Диан!, провиква се той към екскурзовода, който е седнал отпред. Може ли да спрем? Гидът дава знак на шофьора да спрат, отбиват някъде встрани и цялата група чужденци се изсипва на шосето със заредени за снимане камери. Екскурзоводът отива при каруцаря и го пита дали иска да бъде заснет. След кратък размисъл нашенецът се съгласява. Преди това поставя условие да бъде почерпен с цигара. Намират отнякъде и почва ...

Учителят Иван Цанков създал балчишкия хор преди век

Хор "Черноморски звуци"Хор "Черноморски звуци"С тридневни тържества ознаменуват 100-годишнината на хор "Черноморски звуци".
Свързваме 1914-та година с ужасната вест  – избухва Първата световна война. За балчиклии обаче годината носи спомен за нежна и красива песен. Точно преди сто години един радетел за българщина и човечност основава смесения хор на Балчик "Черноморски звуци". В смутните и нестабилни времена учителят по музика Иван Събев Цанков полага основите на певческата традиция, продължила цял век. Следват имената на диригентите
Жан Попов, Веселина Симеонова, Възкресия Деветакова и Анатолий Кисляков, които утвърждават дейността на формацията. В годините на военни действия хорът е правел творчески паузи, но въпреки всичко е оцелял, споделя настоящият диригент д-р Валентина Георгиева.
Днес хор "Черноморски звуци" развива много активна творческа дейност, включва 51 певци от различни поколения и с много различни професии.  
В биографията му са вписани множество участия, дипломи и награди от международни хорови конкурси и фестивали в Европа и Азия. Има издадени 4 компактдиска, документален филм "Пътешествието" и историческа книга.
За активен принос в българската музикална култура съставът получава четири големи отличия:  "Златна лира" от Съюза на българските музикални и танцови дейци /2009/‘ "Златен плакет" от Български хоров съюз /2009/, и две "Златни статуетки" ...

В старите ни пощенски кутии вече не влизат красиви писма

Старите пощенските кутии  стърчат все по-ненужни в днешно време. Грозни, очукани, неугледни, те поглъщат основно рекламни брошури и детайлизирани сметки от мобилните оператори. Не че писмата са станали маловажни и непотребни. Просто общуването чрез есемеси,  имейли и скайп отдавна е изместило кореспонденцията чрез хартия.
А защо е толкова важна фразата "Нито ден без ред", можем да си припомним на 9 октомври, когато светът засвидетелства уважението си към епистоларния жанр и обявява деня за Световен ден на пощите. Датата е отбелязана за първи път през 1874 година. Тогава договор от Берн превръща лабиринта на световните пощенски услуги в единна територия.
Истинският епистоларен жанр е роден в късната античност. За държавниците в древна Гърция и древен Рим кореспонденцията е част от управленския арсенал. За философите и писателите обаче общуването чрез писма е специално интимно творчество, което носи белезите на художествено произведение.
Поверителни и съвършено лични, старомодни писма с развълнуван почерк, допускащ задраскване и поправяне, което разчувства, се съхраняват в териториалния архив на Добрич. Личният фонд на журналиста Йордан Дачев е сред тези, които пазят оригинални писмени свидетелства.
Валери Петров  пише до Дачев на  5 февруари 1962 година:  
"Радвам се много, че вашият театър е ...

Ясен Ведрин: Политиците не са посочени от Бога!

В навечерието на поредните парламентарни избори публикуваме предизборните размишления на поета Ясен Ведрин. Гнусните политици да вървят при гнусния дявол, приканва той в есето. Текстът е  третата част от предизборната разходка с твореца от Добрич.

ДА СЕ СПАСИМ ОТ ПОГНУСАТА!

(Предизвикани размишления от предизборната дандания)
Ясен Ведрин
С колко ли страдание трябва да преглътна мисълта, че не мога да си измисля свят, вън от моето съзнание, в който да събера най-прекрасното от битието, а най-грозното да запокитя на някое пусто космическо бунище, отдалечено на един милион светлинни години. Но дори и да ми е наказание в душата, аз няма да се откажа от идеализма и стремежа си към възвишеното. Просто защото ако само за момент реша да си намеря мястото в света, то това ще е пагубна крачка към личното ми оскотяване и вътрешно падение. А единственият начин, с който успях през годините да съхраня вътрешната си светлина, беше да въздигам мислите си нагоре. Колкото по-нагоре, толкова по-добре! Защото само в горното сърцето започва да усеща и разбира разликите. Толкова ясно и категорично, колкото въздухът на Копитото е по-чист за дишане от този на трафика по Орлов мост.
Има предел на чувствителността, след който ...

Чий орган е Общественият съвет, разпределил дарения и помощи?

Общественият съвет, назначен от кмета на Добрич във връзка с разпределението на помощи и дарения за пострадалите от наводнението, не е административен орган, съобщава в писмо до Бележник.бг председателят на Административния съд в Добрич Красимира Иванова. Твърдението е по повод новината, че Административният съд прекратява 12 от делата, с които жители на града оспорват размера на получената финансова помощ.
Бележник.бг отдавна писа, че въпросният Обществен съвет е странно образувание, което няма аналог никъде по света. Виж тук.
Затова сме много щастливи от съвпадението между нашите журналистически твърдения и тези на съда. Писахме още, че назначеният от кмета на Добрич Обществен съвет, разпределя парични дарения без да има правомощия за това. Виж тук. За съжаление, решението на съда не коментира по никакъв начин това обстоятелство. В мотивите, публикувани на сайта на ведомството, Виж тук пише, че "съдът не може да се меси в неправомерното развитие на спорове, които не са породени от дейността на административен орган". Вероятно просто ни го напомнят, защото иначе съдът нямаше да се казва Административен. Пък и какъв е предметът на дейност на този съд е описано в член 1 на Административнопроцесуалния кодекс. В алинея 3 на същия ...

Помним ли кой създаде езерото в парка?

Баба Вида | Снимка: АрхивБаба Вида | Снимка: АрхивЩрихи от управлението на легендарната кметица на Добрич Вида Димитрова
Повече от месец тече пълноводен информационен поток за "новата придобивка в парка, наречена обновено езеро", за "красивия кът, с който се е сдобил Добрич", за "грандиозните тържества, с които ще бъде открит".  "Браво на кметицата!", пишат във фейсбук възторжени общински служители. "Браво на кметския екип!", пригласят техни колеги. В масираната пропаганда на предстоящите всенародни веселия и съпътстващата незапомнена дандания, няма и ред за създателката на емблематичната придобивка на Добрич. А кметицата, която извоюва за града ни езеро, стадион, и плувен басейн, се казва Вида Димитрова. Решихме, че е уместно да припомним за легендарната управничка, наричана с любов от съгражданите ни баба Вида.
Според историческата справка Вида Димитрова е родена на 24 февруари 1910 г. в село Карасинан, сега Росеново. Семейството било доста заможно. Баща й бил кмет на селото. Щерката обаче поискала да учи плетачество и отишла в Добрич. По това време градът ни бил под румънска окупация. За да помогне за освобождаването на Южна Добруджа, Вида станала член на ДРО. От 1956-та до 1962-ра е председател на Градския общински народен съвет на Толбухин.
При нея нямаше неизпълнима ...

Поетът Ясен Ведрин: Политици втора употреба ни ангажират с предизборни трикове

Ясен ВедринЯсен ВедринТВОРЕЦЪТ ОТ ДОБРИЧ ПРЕВРЪЩА ПЕРОТО СИ В МЕЧ, ЗА ДА ОТСТОЯВА КАУЗАТА НА ОНЕПРАВДАНИТЕ.
Едно безглаголно стихотворение се появи  на българския поетичен пейзаж в началото на миналата година. Публиката  прие възторжено творбата като най-точната мярка на културно-историческата ни събитийност. Авторът е Ясен Ведрин, по лична карта Стефан Главчев.  Израснал  е в Бургас,  но  е отгледал  четирите си деца в Добрич – родното място на съпругата му Йовелина. Тя е от първите ценители на неговата поезия. Запознават се в София на 9. 09.1989 година в градинката пред НДК. Тогава внезапен дъжд събира под един чадър студентка по българска филология и ватман на трамвай №4. Ясен Ведрин  е убеден, че словото е вътрешният архитект на душата, който я изгражда и осветлява. Възхищава се от малките хора, които движат историята. Любимият му актьор е Чарли Чаплин.

Бележник.бг ще публикува произведения на Ведрин в продължение на няколко броя. Днес  ви предлагаме интервю с поета от Добрич.

– Определяш се като социален поет. Не е ли много трудна тази задача във време, в което социалните проблеми сякаш нямат край?
–  Да бъда социален поет за мен не е професия, но вътрешно призвание. То е като един ...

При обсадата на Тутракан 30 хиляди войници пеят "О, Добруджански край"

В стогодишната история на химна "О, Добруджански край" има множество възходи и падения. През 1914 г. композиторът Александър Кръстев кани в софийската сладкарница "Охрид" поета Любомир Бобевски и му предлага да напише специален текст, в който да се говори само за Добруджа, разказва Даниела Недялкова от Регионалната библиотека в Силистра. След като песента е създадена, текстът и музиката грабват сърцата на всички българи. По предложение на Бобевски, при обсадата на Тутракан на 6 септември 1916 г., всички полкови музики и 30 хиляди български войници пеят без прекъсване химна на Добруджа.
По-късно крепостта пада, а Бобевски получава сабята на пленен румънски командир. Три години по-късно поетът е обявен за интелектуален виновник за българския погром и вкаран в затвора.
Добруджанската песен марш е любима на цяла България в продължение на 30 години – от 1914 г., когато е създадена, до 1944 г., когато е забранена. Авторът на музиката Александър Кръстев влиза в Добруджа през 1940 г. заедно с българската армия, качен прав на един от първите танкове, аплодиран от множеството и заедно с него той пее щастлив и вдъхновен своя марш
На 1 април 1942 г. пък в чест на поета Бобевски депутатите стават на крака ...

Още...