Пресечки

– И да минем към болезнената тема за Обществения съвет. Защо беше назначен? Защото, според решението на националния съвет на БЧК...
– Да, беше свързано с разпределяне на бяла техника и съответно мебели.
– (Интервюиращата чете на глас) “... да се подготви и изпрати запитване под съответна форма до общинските администрации на Варна, Добрич и Велико Търново за възникналите нужди за подпомагане на пострадалото население.” Т.е. от вас искат информация.
– Това беше първата идея на националния съвет на БЧК. По тяхната идея ние организирахме Обществен съвет. Със заповед назначих този обществен съвет. В него включихме представители на общината, на областната администрация, на БЧК, на двата от пострадалите района граждани и тази заповед беше публично оповестена. Тя имаше за цел за подреди пострадалите след огледите и проверките от екипите на място на пострадалото имущество като критерии. Знаете ги добре. Това беше една видима, първа идея та БЧК като идеята им, предполагам, беше да се предостави на пострадалите семейства някаква техника. Но явно не са достатъчно набрани средства за това, или пък не са получили от големи компании дарители достатъчно средства, и те решиха да раздадат средствата в натура, т.е., директно финансов ресурс. А и защото някои граждани отказаха да получават такава техника. Затова и БЧК обсъди тези искания и прецени, че е по-добре да дари директно финансовия ресурс и всекиму по свое усмотрение... Защото даренията течаха, те не могат да бъдат спрени. Имаше хора, които си получиха техника директно от фирми, директно от близки и казаха: “Не искаме вече техника!”
– Да разбираме ли, че Общественият съвет в Добрич е създаден по идея на
БЧК?
– Да! В резултат на набраните средства по дарителската сметка на БЧК с оглед тежестта на щетите и да могат те да решат как да разпределят тези средства.
– А той, Общественият съвет, компетентен ли е да прави това, което му е вменено – да създава критерии и списъци?
– Това е със моя заповед. Списъци – не. Чакайте, не питайте неща, които са
наистина несъвместими...
– Питам по заповедта. Нарочно си я принтирах.
– Заповедта е да се определят критерии, по които да могат да бъдат подпомогнати постра-да-ли-те. Тези критерии вие сте ги видяли и сте разбрали...
– Ето какво пише: "...и в съответствие със създадените критерии да изготви списък на домакинствата..."
– Е, точно така. Това са пострадали 712 домакинства.
– Т.е. има списъци!
– Е, това им е вменено като задължение. Какъв е проблемът? (ядосано)
– Казвам, че има списък.
– Е добре, какъв ви е проблемът на вас? Има списък колко души са без къща, без имущество, всичко това е направено.
– Това е една дейност, която би следвало да се извърши от специалисти, а не от някакъв набор от хора.
– Не приемайте нещата така. Не приемам и няма да коментирам. Това е наистина глупаво! Директно ви го казвам! (Започва да говори много ядосано.) Аз ви питам, кои са специалистите според Вас?
– Вярно е, че сме в ситуация, която е необичайна, но...
– Юлияна, тука ще кажа друга дума. Всички екипи на общината са изцяло от специалисти. И, ако някой напише, че не са специалисти, просто да забрави да влиза в тая сграда! Инженери обикаляха да видят пукнати ли са сградите, дали са конструктивно добре, засегнати ли са, паднали ли са. Със заповедта ми за всички екипи изцяло е описано професионално кой какво трябва да гледа. А тук са изцяло хора, които по критерии прецениха като социална тежест кои са най-утежнените. Тук няма никакво специализирано мислене. На базата на обходените имоти и щетите те получиха тази информация и подредиха първи критерий – хора без къщи, втори критерий – със получени конструктивни недостатъци, но получени от екипите, които са обходили, описали са състоянието на имота. Така че не мисли в друга посока. Сега да ми каже някой, кои са специалисти, или че не са никакви, извинявай, глупаво е.
– Предполагам, че общественият съвет е създаден с идеята за прозрачност...
– Естествено.
– ... но защо представителите на гражданите в съвета се оказаха членове на ГЕРБ?
– Сега искам да кажа и друго. Общественият съвет няма правомощия, и не са му вменени с моята заповед, да се занимава с разпределяне на помощи, нито под формата на парични средства, нито на други дарения. А само да подреди критерии за социална тежест. И това е направено. Но базата на всичко, което е описано от специализираните комисии. Това, което ми задаваш като въпрос – “Защо?”. Защото прецених, че наистина в рамките на прозрачността на тази работа, трябва да има представители на двата района от гражданска квота. И ще кажа защо! Едната жена, която е от района на пострадалото население от квартал Север 2, е избрана за член на въпросния съвет като представител на част от доброволците. Тя ни беше предложена от доброволци. Не сме я избирали.
– Доброволците твърдят, че не са я предлагали.
– Сега – доброволците са няколко групи. Не искам да коментирам на колко групи се разделиха доброволците в нашия град. Самообразуваха се за доброволци. За съжаление, доброволците, които свършиха най-много работа, бяха наши гости, съграждани от други градове. И, ако вие трябва да тръгнете като журналист, и да обедините усилията на доброволчеството, трябва точно там, там трябваше да работите. И да попитате: “Защо толкоз групи доброволци?” Всеки с различна идея беше. Ето това е въпрос, върху който трябва да се замислим. Тази жена (б.а. Мария Андонова) беше предложена от групата доброволци, които дойдоха тук, в общината. Приехме безрезервно. Нито я познавам, нито знам коя жена е, дори не я бях виждала. На базата на тяхното писмо. За другия представител от квартал “Югоизток”. Предложиха този човек от читалище “Романо Дром”. Те ни представиха име, а не физическо лице, поради факта, че той познава една голяма част от пострадалите, ползва се с авторитет, бил е непрекъснато през нощта в контакт с много хора и самият той е имал не малко щети на къщата, но не фигурира в никакви списъци.
– Да, той (б.а. Беядин Кадир) си каза, че няма желание да получава дарения или помощи.
– Това е. Ето затова включихме тези двама души.
– Само че, когато хората оспорват размерите на помощите или даренията в съда, там ги питат: “Кой е компетентният орган, който е преценил размера на дарението? В изпълнение какви законови задължения го е направил?” А Общественият съвет не е такъв орган.
– Той не разпределя. Аз казвам и ще ги то повторя. ( С натъртване) Общественият съвет няма правомощия и не се е занимавал с разпределяне на помощи нито под формата на парични средства, нито на други дарения.
– А какво е правил?
– ( Отново с натъртване) Определи само критерии. И го пише в заповедта!
– А кой определи размера на даренията?
– Фондацията. Управителният съвет на фондацията.
– На БЧК?
– Ако говорим за парите на БЧК – БЧК си ги реши... Националният им съвет. Ако говорим за парите, които сега долу сме обявили като проектосписък на фондацията с ДМС-ите... Тези, за които сега отново започнаха жалби. Жалбите не са за парите на БЧК. Жалбите са за вторите дарения, ако си разбрала!
– Смятам, че добре съм разбрала.
– Пак ще кажа. Ние имаме от екипите описани 712 пострадали домакинства. Нашият Обществен съвет определи критериите и тежестите и предостави всичко това на двата управителни съвета – и на БЧК, и на ДМС фондацията.
– И общината се явява като посредник?
– Точно така. Общината е само транслатор на техните решения. Когато ние получихме парите, определени от фондацията, от дарителската кампания на ДМС-ите, бях два дни в отпуск, узнах, че има жалби и разпоредих от разстояние на господин Колев – никакви пари до никого. Аз го направих! Даже хората ми знаят телефона и ми звънят и ми се обаждат: “Защо така – на едни по 2 500, на други – 1 500, на трети – нищо.
– Ами БЧК например имат изискване, помощите да не съвпадат с дарения от други кампании. Така че хората имат основание. Това са правила.
– Какви са техните правила, аз няма как да ревизирам. Аз нямам право да ревизирам, нито гражданите имат право да ревизират защо управителният съвет е решил така. На базата обаче на сигналите, аз помолих парите да си останат по сметката при нас, да се направи проверка, отново сформирах различни екипи. В тази проверка ние не излизаме със заключение. Ние отново описваме само факти – за собственост, за наследник, обитаван ли е имотът, единствен ли е имотът. Предоставили сме отново тази информация. Когато фондацията и нейният управителен съвет реши какви средства и как ще разпредели, ще ги обявят и ние тогава ще ги кажем.
– За мен остана неизяснен въпросът има ли ресурс Общественият съвет да прави това, което прави.
– Да, имаше. За прозрачност по критериите. И двата управителни съвета на дарителски кампании ползваха тази информация. Колко семейства на коя улица са без къщи, колко семейства живеят в дадена къща, колко домакинства. Това е нашата информация от Обществения съвет.
– Той закрит ли е вече?
– Не, той продължава да изпълнява своите задължения, тъй като все още не са приключили окончателно проверките. И вчера имахме сигнали! Той не се закрива със заповед.
– Общественият съвет сега обхожда хората?
– Аз съм ги натоварила с още две жалби, които вчера дойдоха, отново да проверят дали е истина, това което пишат тези хора. Не го пишат пострадали. Имаме сигнали от други, външни срещу пострадалите.
– Какви са тези сигнали?
– Ами пак че тези не живеят постоянно там. Ще разпитват съседите, ще разберат колко души са били вътре, това е. Аз нямам кой да пратя да разузнава. Ние не сме разследващ полицейски орган!
– Все пак, когато се прави дарителска кампания, тя трябва да има ясни правила. Ясни правила има кампанията Българската Коледа. Когато правилата са неясни, има проблеми.
– Не. Тук не разбрах. Тази кампания не е кампания.
– А какво е?
– Ти сама каза в началото, че в такава ситуация не сме били никога досега. И това не е кампания в истинския мисъл да дарим, да кажем за болните деца. Там няма кой да се жали защо държавата е решила кои болници колко души да...
– И какво е това, ако не е кампания за даряване?
– Това е повик буквално да стъпят тези хора на краката си с възможностите, които ние отделим от нашите средства. Това е наистина с различен характер. Тук има много хора в стрес. Те трудно ще излязат от тази ситуация. За мен всички пострадали са описани в списъците. Те са класифицирани съгласно публично обявени критерии. Ето това беше работа на Обществения съвет. Дарителите са преценили на базата на тези описи на кого колко и какво да дарят. Няма механизъм, обявен публично от тях, който общината да оповести. Ние няма как да повлияем.
– А тези пострадали, които отсъстват от списъците, ще бъдат ли възмездени?
– Няма такива! БЧК дари средства на всички пострадали. На едни повече, на други по-малко. За втората кампания фондацията ще реши.
– Вашето обяснение за тези скандали, които се получиха?
– Моето обяснение е, че хората, когато се раздават пари, не искат никога да претеглят тежестта на другия. Всеки мисли, че той е по-тежко пострадал от другия. Ти видя в залата за какво става дума, нали? Когато се раздават, не разпределят, раздават пари...
– Тук става дума за раздаване?
– Да, всеки иска да вземе пари. Но той не отчита, че примерно Иван е без къща и че никога с три хиляди няма да си построи нова къща. Ти беше там и слушаше – “Аз мазилката я нямам, мога ли с 650 лева да я възстановя?” Няма как да му отговоря на човека! Никой не може да измери тежестта. Първо вътрешните проблеми на човека, тежестта на усилията, на нервите, невъзможността за това, че сигурно има безработни и не може да даде част от малката си пенсия за всичките строителни материали. Но това са дарителски кампании. Ние не можем да повлияем. Дарителските фондации сами решават.
– Пристигат ли вече парите, които са гласувани за Добрич на последното заседание на правителството? Днес (б.а. 28 август) стана ясно, че единият милион за Мизия вече е пристигнал.
– Той е авансово за тях. Средствата с постановлението на правителството не са преведени по сметката на община Добрич. Те не са и за всички възстановителни разходи, направени до момента. Към 9 юли т. бяха обработени всички резултати за всички съборени къщи и ние изпратихме тази информация с описване и издадени заповеди, съгласно ЗУТ, с оценка до размера на данъчната оценка на пострадалите имоти. Това, което обяви МС с постановление е само за част от тези имоти.За всички други, които последваха и продължаваха заповеди по ЗУТ, обработената информация беше изпратена към края на юли. Предстоят още заседания на МС, по които евентуално да бъдат предоставени средства за възстановяване.
– Очакванията са тези средства да бъдат насочени към гражданите?
– Една част е към гражданите. Друга част е за техниката на фирмите, която въвлякохме за изкарване на тиня, обезпаразитяване, измиване... Всички разходи, направени по първите неотложни аварийно-спасителни дейности.
– А някаква помощ на пострадалите фирми?
– Не. Това, което направихме, е да опишем всички на този етап щети и ги предоставихме на Междуведомствената комисия, която оформи искане за целия Североизточен район пред фонд “Солидарност” към ЕК. Нашите щети отговорят на условията да получим финансова помощ от ЕС. Надявам се да получим като държава пари за възстановителна помощ. Защото без тези средства ние не можем да започнем възстановяване на публичната инфраструктура – мостове, съоръжения.
– Значи средствата от фонда ще отидат основно за инфраструктура и за щети на общината?
– И за фирми.
– А за граждани?
– Това ще прецени държавата.
– Какво предстои да прави община Добрич по проблема с наводнението?
– Вчера приключихме процедурите за ремонтно-възстановителни дейности на детската ясла и двете детски градини, които трябва да заработят през септември с намален капацитет. Имаме и дарения за тях. Почти приключва дарителската дейност за възстановяване изцяло на пенсионерския клуб на Дунавите. Текат ремонтните работи в Хуманитарна гимназия с отпуснати 120 хиляди лева от образователното министерство. Прочистваме все още наносите в дерето, колегите от селската община също започнаха. За да знаем, че, ако завали, дерето ще бъде в състояние да поеме водата. Аз искам нещо да споделя, което мисля, че е логично. Имам желание, когато кажеш нещо от моите думи в кавички, да го цитираш. Говорим за скандала около раздаването на помощи. Това мисля беше основното в разговорите ни. Вчера си отиде Валери Петров от този свят. Той казваше така: “Най-лошите черти от психиката на народа ни изскочиха на обществената повърхност и потиснаха добрите - честността, скромността, добротата.” Аз ще добавя, че беше потиснато и доброволчеството. Тръгнаха си огорчени някои доброволци от Добрич. Общината направи максималното – хотелите отвориха врати да нощуват доброволците. Ние организирахме хранене. Беше ни много трудно, но направихме така, че те да дойдат с това добро желание и да имат силата да помогнат. Защото се изискваше физическа сила и те го правеха. Ние им осигурихме условия да нощуват по три, по четири дни тук – в общежитието, в хотелите. Тук, в държавата, няма закон за доброволчеството, но ние го направихме, защото знам, че е логично. Това никой обаче не го коментира. Но при някои от доброволците, които помагаха, хората стояха и нищо не правеха. Когато си тръгваха и ни казаха тук: “Благодаря Ви, госпожо Николова за създадената организация и транспорт!”, аз се чудех и в желанието да защитя имиджа на града казвах – “Сигурно са били в стрес и не са знаели какво да правят.” Те още са в стрес. Няма как да избягаш от това. Не бива скандалите, които са част от българския ген, да заличават доброто, хубавото и да бъдат в основата на публичната информация. По-скоро трябва да ни дават основание да разсъждаваме за другите неща – какви бяха отношенията в тези трудни дни? Дали намерихме време да кажем наистина една добра дума на някого?