Пресечки

Ива СлавковаИва Славкова е един от администраторите на фейсбук групата ЗАЕДНО за МИЗИЯ, БЯЛА СЛАТИНА, ДОБРИЧ, ВАРНА и ВРАНИЛОВЦИ. В неделя и в понеделник тя беше в Мизия, за да осъществява контакт с фирми, които да се включат с ваучери в инициативата за помощ. Бележник.бг разговаря с Ива Славкова по телефона снощи, минути след завръщането й от пострадалия район.
– Здравейте, Ива. Вие ходихте два пъти в Мизия. Какви са впечатленията ви. Каква е обстановката?
– Срещата ми с хората в Мизия беше едно голямо дежа вю. Сякаш бях в Добрич седмица след потопа. На места водата се беше оттекла, но в най-наводнените квартали оставаше висока около метър, метър и половина. Трагедията беше същата. Дори смея да твърдя картината беше една от най-страшните, които съм виждала през живота си. Ужасна миризма. Миризма на разлагащи се животни, на блато. Покъртително преживяване.
– Повечето от пострадалите били възрастни хора?
– Точна статистика не може да се даде. Аз се опитах да говоря със социалните работници и със заместник-кмета. Трудно е да се обобщи. Непрекъснато прииждат нови пострадали. В неделя вечерта молбите бяха седемстотин. Беше съобщено, че от тези 700 около 500 ще бъдат вписани като основно пострадали. В понеделник обаче бях свидетел на едно оживление още от сутринта, което за мен означава, че минимум хиляда човека са подали молби до края на деня. И те всички са реалистични. Видях и на картата за какъв мащаб става въпрос. Размерите на бедствието са плашещи.
– А колко бяха доброволците в понеделник?
– В събота и неделя доброволците бяха едно прилично число от 30-ина човека. Това са спонтанни доброволци, организирали се през интернет или чрез непринудена организация по места. Тази сутрин ( понеделник) Мизия осъмна с четирима доброволци, впоследствие станаха пет и накрая пристигна шестата доброволка  – певицата Тони Димитрова. Тя изключително много ме очарова и много ме изненада, защото появата й беше неочаквана. Съвсем случайно я видях в щаба. Беше отишла да се регистрира, да получи инструктаж, както и ръкавици, ботуши и скафандър от плат, който е срещу калните пръски. Изключително непринуден човек. Каза, че предпочита да помогне на някое възрастно семейство и беше насочена към такова. И до края на вечерта помагаше на терен. Затова има и отзиви в групата ЗАЕДНО за МИЗИЯ, БЯЛА СЛАТИНА, ДОБРИЧ, ВАРНА и ВРАНИЛОВЦИ.Певицата Тони Димитрова се записва като доброволка в Мизия
– Не се беше афиширала предварително, така ли?
– По никакъв начин. Даже беше изключително неприятно изненадана, защото я разкриха служителките, които правят списъци. В един момент се предаде и беше помолена да се снима. Съгласи се, но обясни, че го прави, защото се надява повече хора да се увлекат и да станат доброволци. Оказа се, че е пътувала цяла вечер от Бургас за Мизия. Пътят е ужасен, между другото, уверявам ви. За щастие, въпреки нощното пътуване Тони Димитрова изглеждаше особено свежа. Сподели, че се чувства като измита чиния, защото е без грим. После се пошегува, че вероятно накрая ще изглежда като мръсна чиния. И излезе ведро от щаба на доброволците.
– Ако правилно разбирам, в Мизия има вопиюща нужда от много доброволци?
– Да, има нужда от изключително много доброволци. Пак да кажа – мащабите на бедствието са плашещи. Пострадалите къщи са изключително много, труповете на умрели животни – безброй. Има два екарисажа, но едва смогват да се правят. Ако ми позволите да споделя – срещнах се с психолозите, изпратени от военна болница. Очарована съм от техния професионализъм. Те ми разказаха интересни случки за пострадали хора. Единственият спомен, който крепял някои от тях, бил споменът за това как са оцелели домашните им животни. Заекът сърфист, например, оцелял, защото три дни се крепял върху една малка дъсчица. В друга история пък едно куче и две котенца се спасили, след като стояли четири дни гладни и жадни на покрива на къщата, докато ги вземат оттам. Въобще много затрогващи истории.
– Много ли са стресирани местните?
– Ами те се бяха мобилизирали, за да могат да разчистят. Естествено, това се случва не без помощта на военните психолози. След разчистването обаче идва друг голям шок – когато установят колко негодни уреди има в домовете им, че мебелите са неизползваеми, когато видят какво е останали от къщите им, киснали осем дни в блато...
– А каква беше организацията на местните власти?
– Аз ги разделям на три. Впечатлена съм от отличната организация на пожарникари, жандармерия и полиция. Респектирана съм от тяхната дейност. Вероятно за общината е твърде голям шок случилото се, но хората се опитваха да насмогнат. В неделя затвориха в 8 часа вечерта. Нито за момент не са се оплакали. А организацията с доброволците беше перфектна. Това се случи благодарение на двама души - доброволец от БЧК и още един човек, който ходи да помага при всички кризи. Съвместно с общината те направиха страхотна организация за доброволците. Бяхме приемани в един щаб, получавахме ръкавици и скафандри, където има нужда, се правеше инструктаж. Даваше се точен адрес и лице, което да ги заведе до там. Много съм впечатлена. Вероятно има капацитет и за спането на доброволците. Тук малко куцаше организацията, но това е чрезвичайно в такива ситуации. Осигурена им е храна един път на ден от полевата кухня... Но отчитам, че и за местните хора има недостиг на консервирана храна. Може би е хубаво да се помисли повече и за храната на доброволците.
– Нека да обобщим. Какви са най-големите нужди на Мизия в момента?
– Има вопиюща нужда от много доброволци. Има нужда от консервирана храна. Трябват и дезинфектанти за лична употреба.
– И вероятно любов и съпричастност...
– О, да. И в много голяма степен те вече ги получават. Смея да твърдя, че хората, които им се притекоха на помощ са много въвлечени в дейността. И съм очарована от по-голямата част от организацията на кризисния щаб, на общината. Повечето от тях са също пострадали. Самият кмет на Мизия Виолин Крушовенски е един от сериозно наводнените.