Пресечки

Къщата на Беядин Кадир Сюлейман на ул. "Спартак" 12Миналата седмица от община Добрич съобщиха, че е назначен обществен съвет, който ще определя критериите, по които ще се раздават помощи и дарения. Заради изключителния обществен интерес Бележник.бг потърси представителя на наводнените хора в съвета Беядин Кадир Сюлейман. Наш екип отиде до жилището му, но човекът не си беше у дома в този момент. Оставихме координати. Час-два по-късно мъжът се обади. Разбрахме се, да се разговаряме в  четвъртък. Срещата се състоя  малко след 17 часа в заведението "Джулия" в квартал "Югоизток". Беядин Кадир отговори на всичките ни въпроси, но отказа да бъде заснет. Ето цялото интервю:

– Вие сте един от пострадалите от потопа. Какво се случи в страшната нощ на наводнението?
– Първо се чуха викове от първите къщи, които са до булеварда. Комшията беше станал и почна да вика. Почна да събужда другите. Беше към 2 - 2.10 часа. Крещи, вика: "Излизайте, излизайте!", а ние сме на втория ред. Почна да избива от шахтите... ама голяма струя... долу има баня и тоалетна и почна и от тоалетната да избива. Ужас! Станахме и докато се съберем всичките, да събуждаме други комшии... Те грабнаха в ръцете си деца, нали... бяха много уплашени, голи, боси... Един хванал телевизора и излиза с него навън, друг хванал някоя друга вещ. Страшна работа! Аз, понеже имам един голям гараж в горната част, сложихме столове. Децата ги вкарахме вече в първия етаж. По-големите останаха в гаража. Свалих отгоре кафемашини там, истории, чайове. Децата почнаха да плачат, че са гладни. Жената имаше 4 пакета макарони. Сложи ги в една голяма  тенджера, за да може да нахрани тия малки деца. А ние тръгнахме да вадим по-старите хора, защото имаме много възрастни хора, които останаха вътре.
– Как ги изкарвахте?
– Ами някои ги дърпахме с въжета. Връзваме ги през кръста, един дърпа, друг ги държи за ръцете. Не мога да ви опиша целия ужас. Една седмица не бях на себе си.
– Предупредени ли бяхте?
– Не. Значи  минала е кола на полицията и с тез мегафони викали и съобщавали: "Ставайте! Идва вода!". Ама кой чул, кой не чул, това вече... Било е към 1.30 часа. Минали са по съседната улица "Незабравка" и са ги предупредили. Но аз не съм чул...  общо взето в нашия квартал нямаме случай на удавен. Справихме се с цялата работа. Качихме децата горе. Един комшия и той има един голям клуб до мене и той отвори. Прибрахме ги хората. Кой каквито дрехи има, ги изкара, щото имаше хора по слипове и по потници. Буквално ставаш и газиш във вода над коленете. Спиш, не си усетил нищо. Голяма трагедия беше, честно казано.  Сутринта ги пратих да купят 120 кебапчета, 25 хляба, една каса с кисело мляко за децата, памперси... Какво да правя? На другия ден, знаете, водата се оттегли чак следобед. После, вечерта, едни останаха у нас, други отидоха в други комшии, имахме и хора настанени горе в кризисния център. Мисля, че имахме десетина семейства там.
– И сега представлявате наводнените в Добрич.
– Честно да ти кажа, аз не бях тоя, дето се предложи. Хората ми казаха, че предложили мене като ходили в общината. И тия горе, нали имаме циганско читалище Дром Рома, и те ме предложили. Казали, айде Бисер да е. Целия град ме знае като Бисер. И те от общината ме определили и така. Даже нямах представа каква е тази комисия, но отидох с цел да помогна на хората.
– И какво правихте на първото заседание на комисията?
– Как на първото? На всичките съм бил! 4-5 пъти се събирахме при госпожа Титова, в бившия партиен дом на седмия етаж.
– И?
– Направихме там три подточки за тези, които са най-зле и къщите им са напълно разрушени с багажите, с историите, с всичкото. Тях ги сложихме в първа група. Във втора група малко по-леко .., тия дето стена имат само съборена, половината им от покъщнината си стои... Имаше критерии кой колко деца има, нали, инвалиди... и в третата група са вече тези, дето само в дворовете им влязло малко вода. Там вече остават... мисля, че колкото останат – по 150-160 лева им се падат. Ами те бяха 912 семейства подали молба. Аз също съм потърпевш, но аз нямам подадена молба. Целта беше да има за другите повече. Аз, слава Богу, съм добре. Изкарвам добри пари.
– Какво работите?
– Аз работя в Румъния. Строител съм. Фаянса да хванете, до камъка, до всичкото мога да го правя.
– Наводнени са два основни района – край автогарата, където сте вие, и край Хуманитарна гимназия. Във втория район не ви познават. Вие имате ли претенции да ги представлявате?
– Никакви претенции нямам. И аз не ги познавам. Мислех, че има хора и от другия район. Не зная защо стана така. Трябваше повече представители да има. Отидох на комисията без да познавам никого. Бях единственият мъж там. (Смее се)
– В предварителния разговор ви казах, че имам един лош, неудобен въпрос.
– Давайте!
– Има твърдения, че сте разследван за купуване на гласове в полза на ГЕРБ...
– Аз? (С огромно учуване.) Разследван? Това не е вярно, никога не е ставало! Това са лъжи! Можете да проверите в полицията! Абсолютно опашата лъжа е това!
– А вие имате ли политически пристрастия?
– Наистина държа към партия ГЕРБ. Аз имам структура. Ние сме около 103 или 104 човека, които поддържаме ГЕРБ. Но такива работи, дето ми ги казвате...
– Извинявам се. Нали за това съм дошла –  да питам, за да няма неясноти. Вие вероятно сте лидер на структурата?
– Аз съм председател, да.
– Имате хубава къща, явно сте спечелили много пари, за да я построите?
– Да, но тя не е спечелена от мен. Направена е от баща ми. Аз можах само един етаж да донаправя от нея.
– Благодаря Ви. Чест Ви прави, че се съгласихте на този разговор. Между другото, има едно качество у циганите, което много уважавам – задружни сте!
- Ами задружни сме! Но аз искам да апелирам към тези, които имат, да помогнат малко, да дадат нещо, някой лев, че да си стъпят на краката пострадалите. Имаме хора, които спят върху палети, върху дъски. Оня ден гледам един мъкне една бала слама. Щял да я постели, че да не убива толкова.