Пресечки

Детелина Николова е кмет на град Добрич за трети мандат. Екипът на Бележник.бг се срещна с нея в четвъртък ( 28 август), в кабинета й. По желание на кмета въпросите бяха предварително уточнени. Разговорът продължи 45 минути. Госпожа Николова постави условие да бъде цитирана точно. Спазваме уговорката и публикуваме интервюто с незначителни съкращения на повторени фрази. Поради известните стандарти за дължина, текстът е разделен на две части.

– Здравейте, госпожо Николова! Имахме уговорка за интервю, което да е изцяло по темата за наводнението. Защото нещастието, сполетяло Добрич, е тема, която представлява изключителен обществен интерес. Кога, в колко часа Ви съобщиха, че водна стихия е навлязла, или навлиза в Добрич?
– Всички знаят, че на 19-ти юни вечерта започна силен дъжд. Беше около 20 часа. Тука (.б.а. в кабинета) бяхме до 23 часа и наблюдавахме, по принцип, дали има проблеми. След което се прибрахме. Бяхме седем мъже и аз. Колеги, служители обикаляха по дерето, нямаше никакви видими проблеми. Течеше си водата както при дъжд. Всичко беше нормално. Но, за съжаление, точно около полунощ почнаха да идват сигнали. Най-вероятно са били на 112 и при дежурния. За мен, като вали силно, е тревожно. Затова бяхме тук, затова продължавахме да наблюдаваме. Нямаше никакви проблеми с оттичането на вода до към 23 часа. Това са три часа, в които валя. Всичко беше както при всеки дъжд. Около полунощ обаче бе подаден сигнал от дежурния в община град Добрич. На мен може да се звъни по всяко време като кмет. Аз имам тази отговорност. Разпоредих да бъде направен отново обход на заливните участъци по река Добричка. Около 1.30 часа в района на ЖК “Югоизток” бяха вече налични екипи на служба “Пожарна безопасност и защита на населението” и на Първо РУП Добрич, както и повиканата от нас линейка.
– Да уточним, Вие сте разпоредили около полунощ за незабавни действия?
– Да, естествено. Аз го казах – разпоредих пълен обход на заливните участъци, когато видимо видяхме, че има вече заливане на участъци от територии, тогава заедно с екипите на "Пожарна безопасност" и полицията вече имахме в района на Югоизтоците автомобили, хора, които с мегафони започнаха съобщения към гражданите, защото водата наистина започна да се задържа. Тогава все още нямаше огромна приливна вълна. Водата се задържаше, нивото по булевард “Русия” се покачваше, видимо беше, че канализацията не може да поеме тази вода и затова обръщенията към гражданите бяха да се изнасят на високите етажи в случай на видими проблеми в собствените им имоти. В общината в това време беше вече сформиран кризисен щаб. Той започна незабавно действия по уведомяване на гражданите и същевременно – временно извеждане, което вие наричате евакуация. Временно извеждане на гражданите към зала “Добротица”, която беше вече отворена като кризисен център, който да поема в началото възрастни хора и деца. По-късно – и други граждани, чиито жилища бяха наводнени. Към 5.30 – 6 часа ние успяхме да намерим, или да събудим по-точно, служител от радио Добруджа, на който информацията беше подадена предварително. Първият, който се събуди, беше Веско (б.а. изпълнителният директор на радио Добруджа). Казах му къде му е заповедта, която сме дали и го помолих по най-бързия начин да се организира, за да може да дадат информация и моята заповед за обявяване на бедствено положение по радио Добруджа. Качихме на сайта информацията. И от сайта, и чрез радио Добруджа информацията се разнесе към другите средства за масова информация. Това беше ситуацията, която се случи на 20-ти призори. Никой не ни уведоми за евентуална приливна вълна.
– А кой трябваше да стори това по закон?
– Няма такива правила в закона. Просто няма. Ако някой е имал информация, би било редно да я подаде на 112. Нямаме такава подадена информация и на 112. В ранните зори на този ден започнахме заедно с органите на МВР да търсим кметовете по селата, да разберем ситуацията каква е там, но вече голямата вълна в града беше дошла. Това беше обяснимо. Повече от 10 часа силен и продължителен дъжд със стойности над 100 литра на кв. метър и преливането на язовирите беше стечение за образуването на тази вълна.
– Огромно количество дъжд беше наистина.
– Но не трябва да се пропуска и това, че територията на община Добрич се намира в зоната на една голяма площ от 300 кв. км, която е водосборна зона точно на този регион.
– Да, това са известни факти. Хората от Югоизтоците и района на автогарата действително потвърждават, че са били предупреждавани. Не всички, но е имало предупреждения. Проблемът е, че хората от района на Хуманитарна гимназия масово твърдят, че никой не ги е уведомил за опасност. Този район е включен в...
– (Отговаря без да дочака края на въпроса.) Този район е различен от... това е район Север на общината и той по територия не беше в тази най-ниска част, което пое първата част от приливните вълни по дерето на реката, посока юг – югозапад. Т.е. от село Богдан насам в града. Никой не е и очаквал и никой не и информирал никакви органи, нито телефон 112, че ще има отново голям поток от язовирите Плачи дол 1 и 2, оттам в източната зона на една голяма вълна към града. Това идване на водата, което е в ранните часове на видимата част на деня на 20-ти, то наистина доведе до потъването във вода на една голяма територия от район Север, където са пострадалите хора по улиците “Копривщица”, “Индже войвода”...., да не ги изброявам. Това беше във видимата част, когато хората виждаха, че нивото на водата се покачва, виждаха, че канализацията не може да поеме... За там евакуация не се налагаше. И още нещо, което може би голяма част от журналистите и гражданите коментират. Някои питаха защо сиренно-оповестителната система за предупреждение не беше включена. Няма как. Технически тя не е разработена за речева информация. И тя не касае.. Тя касае включването, когато има цялостно бедствие на територията на града.
– Ние не го задаваме този въпрос.
– Казвам го, защото твои колеги разсъждаваха по въпроса. Ето това е видимо. Проблемът беше през нощта, когато хората спят, когато не знаят какво ги чака.. Някои бяха на гости. Аз срещнах хора, които бяха с автомобилите си и се чудеха, да тръгват, или да не тръгват. Крещяхме, буквално викахме: “Изтегляйте се, възможно най-бързо от района на булевард Русия!”
– Вие в колко часа бяхте на мястото на бедствието?
– В 0.00 часа. Докато се прибера вкъщи, телефоните започнаха да звънят. Започнах да звъня на колеги да се върнат и да включваме отново всички дейности и сили в обединяване. Това беше! Призори успяхме... Беше много трудно на колегите от БЧК – те не са и много. Те са трима души, самият доктор Еринозов не можеше да излезе от своето жилище, колата му плуваше във вода на Дунавите, но успяхме с другите двама и с техния шофьор да отключат центъра, да отидат към склада на село Победа и с камиони докарахме първите легла, които се разгърнаха на 20-ти, за да посрещнем хора, които бяха не само изплашени, но нямаха и възможност да се върнат в своите имоти, поради това че бяха наводнени. И така започна през деня организацията на пребиваването в кризисния център на около 516 души като там нощуваха няколко дни... хранехме ги.
– Да, това са известни факти. За мен обаче остава загадка, защо след като районът около хуманитарна гимназия и ДКЦ 2 е включен като рисков в плана за действия при наводнения...
– (Бързо прекъсва въпроса.) Там не се налагаше, отново ще кажа, временно извеждане на хора. И никой не би напуснал при появата на вода своя дом, защото имуществото и дома се обитава от хората, които се грижат за него
– Но има общински план за действия, който включва...
– Когато се налага евакуация. Евакуацията не е извеждане на хора. Евакуацията означава сам да си готов със собствените вещи за няколко дни да излезеш от дома си. Това означава. Няма как да се обяснява повторно и да се каже: “Евакуирайте се!” Не може! Там нямаше опасност от наводнение на самите хора. Нямаше опасност от загиване на хора. Опасността беше от голямата вълна, която се разля първо в Градския парк и после стигна до район “Югоизток”. Там беше най-опасно. И аз мога да ви кажа, че с усилията, които всички служби направихме, не само съм благодарна, но съм удовлетворена, колкото може този израз да се използва в такова едно наистина тревожно състояние, че нямаше издавени хора.
– (С учудване) Има!
– Не, това е съвсем друг случай. Не го приемайте, че това е случай на удавен човек при бедствието. Това е случай на болен човек, който е бил оставен сам в дома си. Той* е бил изключително трудно подвижен и вече в крайната фаза на покачването на водата, съседите са се сетили за него. Те са знаели, че той е бил на легло и поради това, че не са могли да му дадат...
– Но той е починал от удавяне!
– Не! Не е могъл да се движи въобще. Ние не знаеме кой присъства в домовете си и кой – не. Той не е могъл и да реагира горкичкият. Нали това е следствие на първото. Основното е, че той е бил неподвижен, не можел да се обслужва, бил е оставен сам и ако някой съсед се е сетил навреме да му помогне, нямаше да има и този случай.
– Факт е, че нещастието ни сполетя. Факт е, че държавата не разполага със сериозни възможности за обезщетяване на хората. На този етап се оказа, че даренията и помощите са единствената възможност за подпомагане. А и хората гледат на тези дарения като на обезщетение.
– Не, не сте го разбрали. Аз друго разбрах от всичките контакти с хората. Хората считат, че някой трябва да им възстанови имуществото, независимо дали е дарител, или е държава.
– Опитвам се да насоча разговора към темата за даренията.
– Аз ще кажа. Даренията и помощите се получават и до момента. Макар и с по-намалени темпове и сега някои получават дарения и помощи, както от физически лица, така и от институции, от фондации, от фирми... Още на следващия ден след наводнението ние апелирахме като община и обявихме номер на дарителска сметка на нашата интернет страница, на която желаещите могат да привеждат своите финансови дарения. Списъкът на дарителите бе публикуван на страницата. Събраната сума до момента в общинската дарителска сметка е 73 494, 39 лева. Тази сума е налична и предстои на заседание на ОбС през септември да бъде взето решение за начина на разпределение. В същото време националният съвет на БЧК оргнизира дарителска кампания. Чрез тази кампания на Добрич бяха отпуснати 449 000 лева, които бяха изплатени в офиса на БЧК. Те бяха раздадени на пострадалите след решение на Националния съвет на БЧК. Като помощен материал за тяхното решение са критериите, които община град Добрич чрез своя Обществен съвет, след огледите на място на имуществото на пострадалите, подреди по начина. БЧК беше основен получател на многобройните дарения от питейна вода, храни, препарати, средства за почистване, дрехи, обувки, завивки, които бяха разпределени на гражданите от Червения кръст. Включително и разнасяне по домовете на пострадалите граждани с екипи на общината на доброволци и на колегите от БЧК. Има и много директни дарения, които не бива да забравяме от цялата страна.
– Кой дари битовата техника, която бе в склада на “Изида”?
– Това са частни дарения. Общината не е получавала битова техника, въпреки че имаше запитване чрез областния управител и чрез междуведомствената комисия към МВР, за каква техника има нужда населението, което е пострадало. Но на базата на тази информация, ние не сме получили бяла техника, за да можем да я предоставим на гражданите.

* 62-годишният Сюлейман Ефраим от улица “Осъм” е официално потвърдена жертва на потопа. Човекът бил на легло с инсулт и водата го потопила. Причината за смъртта е удавяне, гласи заключението на Съдебна медицина.

Чуйте откъс от интервюто с кмета Детелина Николова!