България през очите на чуждия турист* (Втора част)

Как реагират чужденците при сблъсъка с нашенската действителност? Какво ги възмущава и какво възхищава? Поредицата на Бележник.бг продължава. С помощта на професионален гид в първата част разказахме кои нашенски картини снимат чуждите туристи. Представихме и тяхното удивление от огромния контраст между бедни и богати в България. Виж тук! Сега предлагаме втора част от наблюденията на екскурзовода Диан Карагеоргиев. Текстът е илюстриран с уникални снимки, правени от туристи!
"Чуждите туристи много харесват природата ни и кухнята ни. Допада им това, че за малко пари можеш да се нахраниш обилно. Те са страхотни фенове на нашия фолклор, възхищават се на маските, носиите, гайдите, тъпаните, танците. Винаги са впечатлени от възрожденските градчета, от Стария Пловдив, от Велико Търново. а за Рилския манастир отзивите са най-най-прекрасни. За съжаление, докато пътуваме към туристическите обекти, виждаме и други характерни гледки.
Нещото, което няма как да не бъде забелязано, е боклукът. Той прави впечатление непрекъснато и се набива в окото в продължение на километри. Особено в ранна пролет, когато току що се е разтопил снегът. Цяла зима разни граждани са хвърляли през прозорците на къщите или колите си цигари, запалки, торбички, бутилки, кутии и всякакви мръсотии. Нали още не се е раззеленило и през клоните на дърветата по пътя се вижда цялата гадост в дълбочина. Всички чужденци започват да цъкат сащисано: "Този боклук няма ли кой да го обере? Толкова е красива страната ви, пък не можете да я почистите!" Нищо не мога да кажа. Системата с концесиите и неизградения завод за боклук пък направо отказвам да им обясня. Това те и без друго не могат да го разберат.

Преди да тръгнем по улиците на София провеждам инструктаж. Моля ги да внимават къде стъпват, за да не нагазят в кучешко лайно, или да не се спънат в някоя буца. В първите минути не внимават и винаги има някой, който е стъпил в изпражнение. Човекът извиква ужасено, а след това всички започват да гледат само в земята. Правят го толкова старателно, че не си вдигат очите дори като стигнем до столичните забележителности. Напоследък кучешките лайна понамаляха за сметка на разбитите тротоари. Всъщност тази картинка не е само софийска. В цяла България по тротоарите и по улиците има извадени плочки, шахти без капаци, нападали клони, камъни, железа, счупени павета, локви, стъкълца и всякакви препятствия. Туристите не подозират за тези капани и стават всевъзможни сакатлъци - чупили са си и крака, и ръце по време на екскурзии. Една холандка така се спъна в издадена плоча в Пловдив, че се пльосна по очи. Беше цялата в кръв и със смъкната кожа. За да я закарам по-бързо до болницата, хукнах да викам такси. Шофьорите обаче виждаха, че жената е обляна в кръв и не спираха, за да не си изцапат колите. Наложи се да водя преговори за голям бакшиш. Добре че пострадалата имаше само охлузвания.


За да се проврем по тясната павирана уличка, пълна със скари кебапчета, кукли барби, грънци, парцали, гуменки, кожени палта и конфитюр, водя туристите в индийска нишка. За чужденците това определено е грозно, но те са ходили в Арабския свят и гледката не им е непозната. Пък и не пазаруват много,. Първо, защото вече не са толкова платежоспособни и второ – на сергиите се продават едни и същи боклуци в цял свят. Вече нито Казанлък, нито Тракийката гробница, нито Мелник, нито дори Копривщица не изглеждат традиционно и автентично. Много са рядко истинските български стоки, които да те грабнат и да поискаш да си купиш.
Пазаруват много икони, които са правени от истински български иконописци. Има такива в Етъра, например. Просто си личи, че са изографисани автентично. Но има и икони, копирани на ксерокс. Да речем, снимка на Дева Мария с младенец, копирана на цветен ксерокс и залепена на една дървена дъска. Чужденецът се радва, че си купил много евтина икона за 5 лева, а тя се разлепва преди да е свършила обиколката. Една оригинална икона струва 150-200 евро – това е просто изкуство. Но истински българските сувенири стават все по-малко. Вече дори и магнитите за хладилник, на които отгоре пише, че са български, са правени в Китай. Като обърнеш отзад и четеш. А поведението на продавачите понякога е обидно, грубо или направо просташко. Те виждат, че туристът пита, но не си купува и като се обърне човекът, се чува псувня. Чужденецът не разбира думите, но схваща, че го псуват, че нещо му се сърдят. Това просто се разбира, независимо на какъв език се изрича.

Като минем през сергиите, идват проблемите с туристическите обекти. Чакаме на огромни опашки и няма организация. Тук трябва да подчертая, че опашки има навсякъде. Пред "Топ капъ" или пред "Долма бахче" в Турция винаги има купища народ. Но има абсолютна организация, всичко става много бързо и на 15-тата минута вече си влязъл. У нас няма правила. Отивам да плащам за 40-50 човека, а не ми дават фактура, защото нямали сключен договор. Пускат срещу билети, които няма как да отчета. В туризма валидният счетоводен документ е фактурата с касов бон към нея или банков документ. Това е някакъв абсурд. Като купуваш пералня, имаш ли договор, за да ти напишат фактура? В Двореца край Балчик пък ме карат и аз да си плащам билет, а нямат локален гид на чужд език. Искат обаче да си платя и да свърша тяхната работа. Но кулминацията в обиколката е, когато, преодолял всички препятствия, седнеш в ресторанта. Има собственици, които никога няма да разберат, че кадър в туризма не означава млада руса жена с цици, която носи много чинии. На нея уменията й се простират само до носенето на чинии. Една поръчка не може да вземе, защото не знае чужди езици. А има места в България, където и български не приказват и, ако имаш претенции, могат и да те набият.
В годините аз водя групи в едни същи заведения, защото с тях има договорености. Очакват ни и ястията са приготвени, обаче... Сервитьорите така и не разбраха, че хората ядат с различна скорост, а приборите във Франция, Холанадия и Белгия стоят в чиниите по начин, различен от българския. В тези страни, ако искат да съобщят, че с яденето е приключено, слагат приборите с остриетата към лицето към човека. Дръжките трябва да сочат в срещуположната посока. И хората са свикнали с техните си изисквания, оставят си лъжиците и вилиците хоризонтално в чиниите и нещо си говорят, отиват до тоалетната и т.н. Само след секунда минава сервитьор и им грабва неизядената манджа. Защо ми взеха яденето, ококорва се туристът. И колкото и пъти да им обяснявам на нашенците за чуждите правила, те ги забравят и пак си карат, както си знаят. И това се случва не в капанчета, а в заведения на петзвездни хотели, където би трябвало да знаят как се обслужват европейски туристи. Така и не научиха, че супата винаги се сервира гореща, а не топличка.
Следващият неочакван удар за чужденеца са тоалетните. Тоалетните в България са най-кошмарните в цял свят. Никъде няма такава гнусотия, както и няма клозети с дупка в земята. Турски тоалетни няма дори и в Турция, но у нас има, защото било по-лесно за поддръжка и по-хигиенично. Така обясняват българските хотелиери и ресторантьори. На всичкото отгоре пред всяка дупка в
земята стои един чичо или една леля, които ти дават половин салфетка да се избършеш, защото шефът им бил забранил да дават цели салфетки. За половинката се плаща, разбира се. И възрастните хора с протези и остеопорози са винаги потресени."
*Поредицата "България през очите на чуждия турист" излиза всяка неделя.
Как се прави у нас тур с каравани. Защо чужденците определят България като страната на парадоксите, четете в следващата част.
Коментари