Пресечки

Каква сума е изплатила община Добрич по наложените две финансови корекции на проекта за депото в Стожер? Този въпрос зададохме на община Добрич и на две министерства – финансовото и екоминистерството. Припомняме, че става дума за тези две прословути корекции на стойност 4, 069 млн. лв., които послужиха за оправдание за всичко неслучващо се в Добрич, а накрая бяха отменени от съда.
Питането до община Добрич беше направено по Закона за достъп до обществена информация. В отговор кметът на Добрич написа, че общината е изплатила 2 854 87,43 лева, като документира това с две платежни до общини и едно писмо на МФ. Заради неясната връзка между изпратените платежни и корекцията, зададохме същия въпрос на финансовото министерство. Оттам не потвърдиха цялата сума, заявена от кмета, и се наложи да питаме и МОСВ, които са принципал на Управляващия орган на програмата, финансирала депото. За да бъдем абсолютно коректни, всяко питане до министерствата придружихме и с копие от отговора на община Добрич по темата.

Ето какво се получи в резюме:
1. Община Добрич твърди, че е изплатила по корекцията общо 2 854 87,43 лева:  
– 1, 280 314 млн. лв на Тервел
– 468 ...

Прокурорката от Добрич, която постанови полиция да проверява работата на разследващ  журналист, е комшийка на кмета на града, установи Бележник. Оказа се, че държавната обвинителка и градоначалникът живеят под общ покрив в един вход – той е в апартамент 5, а тя – в апартамент 7.
Припомняме, че става дума за прокурор Маринела Марчева, която в разрез с конституцията на България опита да криминализира работата на журналистката Юлияна Велчева и накара Икономическа полиция да търси "недостоверно отразяване на обществени и политически събития", като разпитва за "конкретни статии, имена на политици или общественици, събития". Постановлението за проверка тя издаде след постъпил анонимен клеветнически сигнал в Районна прокуратура Добрич. Три месеца по-късно ние разбрахме за скандалния случай, огласихме го и още на другия ден, прокурор Марчева написа отказ за образуване на досъдебно производство. Държавната обвинителка  оправда действията си с полицая, който не й бил съобщил своевременно, че сигналът е анонимен.
Скандалното в случая обаче далеч не е само в това, че се проверява медия по анонимен сигнал. Много по-възмутително е, че представител на държавата е образувал проверка за достоверността на журналистически текстове, въпреки че по конституция "печатът и средствата за масова информация не подлежат ...

Помните ли как премиерът Бойко Борисов нагледно обясни проблема на Добрич със загубите на вода? На 29 декември 2016 година, преди да подпише договора за водния цикъл с община Добрич, министър-председателят взе две чаши за вода, преля от едната в другата и обясни, че в момента загубите на вода в Добрич са 83 процента, добричлии плащали цялата стойност, а получавали едва 17 процента. С проекта за водния цикъл, който струва 114,9 милиона лева, тези проблеми ще бъдат решени, обяви Борисов. Малко след неговото изявление тогавашният екоминистър Ивелина Василева съобщи още по смущаващи числа – загубите на вода били 86 процента. Виж видео от срещата тук!  
И докато Добрич продължава да чака прословутия воден цикъл, се оказа, че държавата ще инвестира над 11 милиона лева във ВиК Добрич, за да бъде решен... проблемът със загубите на вода. Със собственото финансиране сумата стига 12 милиона лева, се разбира от думите на омбудсмана Мая Манолова, участник в заседанието на КЕВР, проведено на 15 януари тази година. На сайта на КЕВР е публикувано и проекторешение от срещата, в което е цитирана таблица от бизнес плана на ВиК – Добрич. От схемата става ясно, че загубите на ...

От няколко месеца едни граждани са тръгнали да събират "работещи идеи" за съживяването на Добрич. Инициативата по принцип е похвална, защото и с просто око видно, че градът е пред закриване –  Добрич е много лошо стопанисван, а в бюрото по труда от няколко години неизменно вървят обяви, че се търсят лекари и... шивачи. Което на всички езици означава икономически застой.
Заради подобни тъжни констатации на 24 септември 2015 година, Бележник публикува текста "Какво можем да направим, за да не загине Добрич", в който синтезирахме няколко от отдавна известните на цивилизацията успешни рецепти за възраждането на един град. Начините, които описахме, бяха съобразени със спецификата на Добрич. Припомняме ги – създаване на самостоятелен ВУЗ, връщане към корените чрез инвестиции в панаира и в търговски център, изграждане на ITцентър и развитие на културен туризъм.
Важно е да поясним, че по закон идеите не са предмет на авторското право. Затова целта на публикацията не беше да се заявим като автори, а да активираме мисълта на кандидатите за кметове. Защото подобни идеи, за жалост, не съществуваха в нито една от предизборните програми.
Тъй като с темата за културен туризъм се занимаваме отдавна, по изцяло наша ...

Чешмата, построена от Иван Хадживълков в Добрич, отдавна не тече. Гражданите си хвърлят там боклука.Бели лястовици, бели рози и белокаменни чешми, вдигнати на всеки кръстопът в безкрайната добруджанска шир. Такива са символите на Добруджа, описани от певеца на нашия край Йордан Йовков. Но, ако образите на бялата лястовичка и на белите рози са се вплели трайно в народопсихологията ни и са станали част от родната митология, то градените някога с мисъл за вечност белокаменни чешми, често тънат в немара и са на път да изчезнат.
Навремето са смятали, че камъкът и водата остават, разказва културологът Надежда Иванова. Дава пример с надписа върху белия камък, изпод който тече водата в добруджанското село Жегларци: "Всичко произлиза от водата. Чешмата е извор, създаден от човека, тя е "мехлем на благодеянието". В Балкана, където има изобилие от извори, водата не е натоварена с такова значение. В безводна Добруджа обаче, описвана нерядко като пустинна  степ, водата е била изконна ценност. Затова и белокаменните чешми на Добруджа са най-старите в България.  
Първите крайпътни монументални тела с чучури  в региона започват да се строят в края на 16 век. Когато през 1653-та година османският пътешественик Евлия Челеби минава през ...

Кметът на Добрич Йордан Йорданов е сключил безпрецедентен договор, според който за първи път в историята на града доставките на всички социални домове се извършват ежедневно не от местна, а от пловдивска фирма. Кметският параф е положен след проведена обществена поръчка, в която останалите участници в търга са дисквалифицирани с комични мотиви, а дружеството от Филибето е оставено да се състезава само със себе си. Поръчката е за над 3,2 милиона лева и е с предмет на дейност: Доставка на хранителни продукти на всички социални заведения в Добрич. Това са: Домашен социален патронаж, Дом за стари хора, 6 детски ясли, Детска млечна кухня, 17 целодневни детски градини, Преходно жилище, Общинско предприятие "Обреден дом" и Общинско предприятие "Център за защита на природата и животните".
Ето накратко историята:
Обществената поръчка е била обявена в началото на миналата година. Разделена е на девет позиции и за всяка позиция се кандидатства поотделно. На обявата са откликнали четирима кандидати: "Тръст 92" ЕООД от Добрич, "Варна оборот" ЕООД и пловдивските "Фууд деливъри експерс" ЕООД и "Мира фууд" ЕООД. Последните две дружества са регистрирани на един и същ адрес в Пловдив и се оказа, че са фирми майка и ...

През 870-та, една година след смъртта на Константин Философ, Методий е назначен от папа Андриан Втори за папски пълномощник на панонско-моравските славяни. Местната католическа власт обаче твърди, че славянските апостоли Кирил и Методий са мисионери нашественици и започва да преследва учителя.
По време на един баварско-моравски сблъсък Методий е пленен и по нареждане на крал Лудвиг II Немски и баварските епископи е откаран в Регенсбург. Там апостолът е  разпитван, инквизиран и осъден на две години и половина затвор в Швабия (в района на Боденското езеро). Залавянето и осъждането на Методий става без знанието на папата. По време на скалъпения баварски процес в Регенсбург, Методий се държи смело и достойно.
"Ти проповядваш в наша област!", клейми католическото обвинение. "Ако знаех, че е ваша, бих се отказал, но тя е на Свети Петър", отговаря Методий. "Опитвате се с костен череп да пробиете желязна планина. Пазете се да не си пръснете мозъка", предупреждава апостолът.
"Щом говориш остро, зло има да патиш!", заканва се обвинителят.
"Казвам истината и не се срамувам, а вие правете с мен, каквото искате!", отговаря Методий.
На процеса присъства и самият Людовик Немски. Разгневен от упоритостта на Методий, кралят процежда подигравателно: "Не измъчвайте ...

"Хидрострой" АД, която купи свързваната с Делян Пеевски "Водострой 98", е победител в поредната обществена поръчка за водния цикъл на Добрич. Компанията ще рехабилитира част от водопреносната мрежа на града срещу 27 830 213,69 лв. без ДДС.  
Дружество, съставено от варненски фирми с офис на емблематичната улица "Московска", е начело в следваща позиция от водния цикъл. Тяхната оферта е за 13 598 438,27 лв. Данните са от протокол с резултати от тръжна класация, публикуван на сайта на община Добрич в петък, 7 април, около 17 часа.
Припомняме, че проектът за водния цикъл на Добрич е на обща стойност 114, 9 млн. лв, от които 86, 227 млн. са безвъзмездна финансова помощ по ОП "Околна среда 2014-2020". Дейността по водния цикъл е разделена на четири части, които се предлагат в отделни поръчки. Първата е за реновиране на пречиствателната станция, втората е за техническата помощ по проекта, а третата – за консултанските услуги. Последната, четвърта част на проекта, носи дългото име "Извършване на допълнително проектиране, реконструкция и рехабилитация на водопроводна и канализационна мрежи на гр. Добрич по Проект "Интегриран проект за водния цикъл на гр. Добрич – Фаза 1."
Въпросната четвърта част също е ...

По правило членовете на екипите се определят от кмета на общината.Кои са лицата, включени в екипите за административно управление на  европроектите на община Добрич през втория програмен период и какви са възнагражденията на тези хора, поиска да научи Бележник. Оказа се, че това са основно общински чиновници – служители от дирекциите на кметството, счетоводители, секретарки, пиарка..., които би следвало да получават тези възнаграждения като допълнителни върху основната заплата... (Виж списъка по-долу).
Информацията, която ви предлагаме е получена след двумесечни перипетии и особена кореспонденция с община Добрич.
Тъй като става дума за управление на публични средства, първоначално направихме запитване чрез пресцентъра на кметството. Получихме непълен отговор, който съдържаше неясноти и поучения. Наложи се да изпратим второ запитване, но вече по Закона за достъп до обществена информация. Във второто питане поискахме поименен списък на лицата, включени в екипите за управление на проекти с финансиране от ЕС, справка за заложените и получени суми за възнагражденията на тези хора и информация за квалификацията им. А заради печалните случаи с община Добрич от първия програмен период, когато разкрихме, че озеленител отговарял за велоалеята в центъра на града, а чиновници съчинителствали туристически маршрути, пожелахме да научим колко от ползваните експерти ...

Карловската фирма, която ще ремонтира стадион "Пионер" в Добрич, е отличник в обществените поръчки за саниране, проведени по време на правителството на ГЕРБ, установи Бележник. През миналата година "Роуз Валей Груп – инженеринг" е спечила поръчки за милиони в Южна България. Единственият й търг, спечелен в Северна България, е за реконструкция и модернизация на добричкия стадион "Пионер". Договорът между собственика на дружеството Ради Стоянов Радев и кмета на Добрич Йордан Йорданов е подписан на 20.12.2016 г.
На проведения преди това конкурс в общината са се явили четирима кандидати – "МИК БИЛД РУСЕ" ЕООД, "ЕКОСТРОЙ" АД, "АРЕТЕ СТРОЙ" ЕООД – София и РОУЗ ВАЛЕЙ ГРУП - ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, гр. Карлово. Тръжната комисия в Добрич открива пропуски в документацията на първите две фирми и приема, че следващите две дружества отговарят на всички изисквания. Накрая карловската фирма получава сто точки, а софийската 92.
Според договора трябва да бъде ремонтиран футболен терен с размери 72 на 48 метра. Общата цена за изпълнение на поръчката е 237 401,75 лева с ДДС. Срокът за изпълнение е 59 календарни дни и започва да тече от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка.
Разследване на Бележник установи, че ...

Златните накити, експонирани в музея на ДобричНай-старото обработено злато в света, сътворено от най-древната европейска цивилизация, може да бъде разгледано в музея на Добрич. Уникалните накити са принадлежали на висококултурни праисторически хора, обитавали преди 7 хиляди години територията на днешна Добруджа. Най-древните добруджанци изградили общество с добре развита икономика, имали естетически потребности и били на прага на създаването на писменост. 
23-те изключителни златни находки, експонирани в музея на Добрич, са открити по време на разкопки в праисторическия некропол край Дуранкулак. Проучванията на терен са продължили 12 години – от 1979-та до 1990 година. Екипът е ръководен от професор Хенриета Попова от БАН. Изследванията в селищната могила са правени 37 години и продължават и до днес.
Открити са 1 204 погребални съоръжения. Сред тях е и златна женска игла за коса във формата на спирала. След датировката на околните погребални дарове става ясно, че иглата е изработена в средата на енеолитната епоха. Това означава, че златният накит е с около 200-250 години по-стар от находките във Варненския некропол, за които дотогава се приема, че са най-старото златно съкровище в света.
Тодор ДимовУкрашенията, които намерихме на западния бряг на Дуранкулашкото езеро, бяха в различни ...

Кръчмата в хан "Дурбалийски" през 20-теПовече от трийсет хана имало някога в Стария Добрич и всеки от тях би могъл да бъде в основата на легендарния образ на Антимовския хан. Тъй както Йовковият Антимовски хан се намирал "не само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичат  много пътища", така и самият град Хаджиоглу Пазарджик се намирал на древен кръстопът, а през селището минавали различни племена, търговски и родови кервани, пощенски коли и военни колони. През Средновековието, за да поемат потока от хора, в града възникнали първите пътни станции. После те прераснали в ханища. "През турско време те наброявали около трийсет и градът бил оживен търговски център", разказа пред Бележник краеведът Веселина Малчева. Повечето от тези обекти продължили да работят и след Освобождението.
Едни от ханищата в Добрич били кръстени на мястото, откъдето произхождал родът на собственика, други носели фамилното име на ханджията. Ето някои от имената на славните добруджански търговски заведения – хан "Чамурлийски", хан "Тракийски", хан "Дурмушлийски", хан "Дурбалийски", хан "Добромирски", хан "Армутлийски", хан "Владимирово", хан "Кольо Вичев", хан "Бойчо Рибаров", Караивановият хан, Аптарамановият хан.
Три хана имало в индустриалния кварталНякогашните ханища били разположени в различните краища на града ...

Ханът на КараиванаХанът на най-големия будител в историята на Северна и Южна Добруджа дразнел особено комунистическата власт. През 70-те години на миналия век партийните големци в Добрич съборили сградата и построили там мегаломанския Дом-паметник "Йордан Йовков". Това стана ясно минути след презентацията на проекта* на десетокласничката Стефани Маринова, посветен на забравения благодетел на Добрич Иван Хадживълков. Представянето се състоя в края на миналата седмица, а датата беше нарочно подбрана в навечерието на Деня на будителите. Освен множество преподаватели и общественици, специално за събитието бяха пристигнали от Варна и наследници на Иван Хадживълков."Артистично!", "Впечатляващо!", "Завладяващо!" Такива бяха коментарите на публиката, след като 16-годишното момиче представи своя прочит на живота и дейността на добруджанския будител.
Много развълнувни от преживяното, наследниците на Иван Хадживълков разказаха спомени за хана на Иван Хадживълков. Имотът е известен сред старите добричлии като хана на Караивана. Според легендите точно в този хан два пъти е гостувал Васил Левски.
Жалко, че никой не е направил снимка на къщата на дядо ми, сподели пред Бележник праправнучката на именития добруджанец Йорданка Проданова. Дамата беше дошла в Добрич заедно със своята дъщеря и с 90-годишната си майка Иванка Караиванова. През миналия век потомците на ...

"Българи, където и да сте – в далечна Америка, в Европа, в Трансилвания, в Бесарабия, дори в най-затънтеното място на Балканите, чуйте! Чуйте радостта на роба! Добруджа е свободна! Днес е тържеството на свободата!". С тези ликуващи слова вестник "Добруджански глас" възвестява на добруджанци, че е настъпил необикновен миг – мигът на осъществената свобода.  Часове по-рано от ефира на радио София е изтекла голямата новина – сключен е Крайовският договор. Патриотите в Добрич изваждат скритите в раклите български знамена и ги развяват щастливо по улиците. По-високопоставени люде в града обаче се намесват и ги молят да се приберат. Решението е мъдро, защото в двете седмици между 7-ми и 25-ти септември 1940 година настъпва опасно междувластие.  Веднага след като е подписан договорът, румънците организират фашистката организация "Желязна гвардия".  Нарочни команди, облечени като хитлеристи, минават през града и пеят патриотични румънски песни, за да сплашат добруджанци. За щастие местните не се поддават на провокациите. Напротив – мъдро създават специална организация, която да пази на възлови местта –  болници, училища, църкви. Междувременно добруджанското население трескаво се стяга да посрещне българската армия. Всичката налична коприна за знамена в Добрич е изкупена и се налага да поръчват ...

Българската делегация в Крайова"Няма друг пример в историята, територия да е отстъпена доброволно по силата на разума и на добре разбраните интереси". Така коментира подписването на Крайовския мирен договор един от участниците в преговорите –Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие.
Преговорите се водят в Крайова между 19 август и 7 септември 1940 г., когато е и самото подписване на документа. От българска страна, цар Борис Трети възлага подписването на договора на Светослав Помянов, български пълномощен министър в Румъния, и на Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие.
Отначало разговорите вървят трудно. Икономическите претенции на Румъния са внушителни. Както пише Ив. Попов: "Румънците поискаха 20 милиарда леи за подобренията, които те са направили в областта, за строежи и казарми, училища, болници, пътища, държавни постройки, прокарване води за напояване и др. Представиха и подробни сметки и изчисления за това. Нашата делегация отказа по принцип да се плаща за каквито и да е подобрения." По-късно румънските искания спадат до сумата 1 млрд. леи.
Освен големи компенсации, румънците настояват Балчик и Силистра да останат техни. Силистра, защото е на Дунава, а Балчик – защото там заровено сърцето на кралица ...

Още на 2-ри септември 1916-та година, ден след като България обявява война на Румъния, към Добруджа устремено потегля Трета българска армия. Нашето командване  разпорежда войските да не се струпват на едно място, а да настъпват към противника от различни посоки. От Варна към Добрич вървят полкове, предвождани от генерал Кантарджиев и генерал Попов. Кавалерията на генерал Колев щурмува Тервел, а към обявената за непревземаема крепост Тутракан пристъпват дивизии, командвани от генерал Киселов. Навсякъде българските войници минават през опожарени села, виждат камари от трупове на избити от румънците  старци, жени и деца. Докато Варненският полк освобождава потъналото в пепелища и мъртви тела село Баладжа (с. Стожер), конницата на генерал Колев препуска към Куртбунар (Тервел). Там пълководецът разбира, че огромна румънска армия вече навлиза в Кочмар и Карапелит. Колев разпорежда атака и кавалерията му помита румънците. Ефектът е толкова силен, че още същата нощ румънските части изоставят Добрич, а на следващата сутрин в града влизат български войски. Радостта от победата обаче е краткотрайна. Противникът, командван от руски генерал, решава да нападне града отново. Така само за няколко часа българските войски се превръщат от освободители в отбранители. И  започва кървавата Добричка епопея. 
На 4 септември ...

Съсечените на гарата в ДобричПрез септември 1916 година, подгонените от българската армия румънци освирепяват и извършват нова серия нечовешки изстъпления и зверства над мирното и невинно добруджанско население.
Пет дни преди началото на военните действия румънските власти в Добрич предприемат престъпна акция. В дома на префекта Джорджеску се събират градската управа и командващият дислоцираните в града румънски армейски части генерал Ариреску. Властниците решават да арестуват над 250 видни български граждани под  претекст, че били разкрити кражби в някои административни служби. Целта на операцията всъщност е бъде обезглавен градският елит. Тръгва поредният лов на хора. Гражданите са арестувани в заведенията или направо от улицата. Тези, които се опитват да се скрият, са измъквани насила от мазета и тавани. Задържаните са откарани в закрити файтони – едни са хвърлени в затвора, други са отведени на гарата и в казармите, където са малтретирани и смазани от бой.
Когато на 4 септември войските на генерал Тодор Кантарджиев освобождават град Добрич, бойците са потресени от гледката на невиждана жестокост. На гарата и в пекарните  лежат обезобразени телата на 57 добричлии. Едни от труповете са със смачкани от удари на приклади черепи, други са скалпирани, с изтръгнати нокти ...

Изклани от румънците добричлииПрез август 1916-та година, две седмици преди България да обяви война на Румъния,  започва едно от най-чудовищните масови престъпления срещу човечеството.  Румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За целта румънското министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности". По списък трябва да бъдат депортирани българи, турци, германци и австроунгарци. Това са български свещеници, турски мюфтии, ходжи, имами, бивши и настоящи български учители, кметове, лекари, банкери, интелектуалци, търговци и всеки чужд или румънски поданик, който може да се окаже вреден за войската. Префектите, околийските началници, кметовете и шефовете на Сигуранцата получават предупреждение за "ненужността на каквото и да било преувеличение".
С решение на Министерския съвет на Румъния са заделени 2, 145 млн. леи за бараки и други помещения за пленници, които да се построят в окръг Яш, Молдова. За лагерите и други 68 селища, предимно землянки и малко бараки, не се предвиждат средства, защото добруджанци трябва да си ги изкопаят сами.
Избити по пътя край село Каралез (Царевец)На 15 август 1916-та започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, ...

На 1-ви септември 1916-та година, десетина дни след ужасяващите съобщения за безчинсвата на румънците в Добруджа, България обявява война на Румъния. Боевете на Добруджанския фронт започват още на другия ден. Българските войски, предвождани от генералите Стефан Тошев, Иван Колев и Тодор Кантарджиев, предриемат настъпателна операция за освобождаването на региона.  "Врагът трябва да бъде изгонен от тази българска земя!", повтарят бойците и се понасят във вихрен устрем напред. В това време румънците посичат и обезобразяват телата на 57 мирни граждани на Добрич, отвличат стотина интелектуалци и напускат града. Добрич е освободен, но завоевателите не желаят да отстъпят. Противникът хвърля в атака срещу българите многобройна армия от румънци, руснаци и сърбо-хървати. В тридневните кървави боеве за Добрич загиват над хиляда  български войни. Двойно повече са ранените.  Редиците оредяват, но помощ отникъде не идва. "Нито крачка назад!, зоват командирите. И тогава на помощ идват опълченците на Добрич.  Едни от цивилните заемат местата на убитите и продължават стрелбата, други събират труповете и ранените от бойното поле и ги откарват в болниците. За този върховен момент разказва участникът в сражението подпоручик Д. Шивлиев. Неговите спомени са публикувани в "Книга за Добруджа", а разказът е озаглавен: "Цивилните храбреци ...

Димитър Списаревски"Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите..." ( Хр. Ботйов)
"Аз съм се венчал за България!" , "Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България... ", "...ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него." (Димитър Списаревски)

Българската история е пълна с имена на герои. След смъртта им мнозина от тях са забравени, друга част употребени за целите на пропагандната комунистическа машина. Името на Димитър Списаревски попада сред първата група. Смелият авиатор е не просто забравен, той съзнателно е осъден на забвение. Ето какво се случва в годините  преди и след 45-годишния тоталитаризъм:

След вестта за подвига на живата торпила Димитър Списаревски Добрич потъва в скръб. "Героят е мъртъв!", пишат национални и местни издания.
Няколко месеца след гибелта на Димитър Списаревски местната власт решава да увековечи паметта на съгражданина герой. По това време в града вече са се били завърнали родителите на героя Димитър Списаревски. Бащата Светозар Списаревски получава същата длъжност, която е заемал преди румънската окупация – финансов контрольор ...