Пресечки

Улица "Баба Минка"Една мъничка уличка в центъра на Добрич е кръстена на нейното име. Толкова е мъничка, че малцина знаят, къде се намира. В единия й край напреки е построен жилищен блок, а като минеш протежението от стоте метра, излизаш на "Страцин". Общо три луксозни къщи има от двете страни на касъчето, но на нито една от тях няма табела с името на уличката.
Знаете ли къде се намира улица "Баба Минка"?, питам добричлийка, живееща по "Страцин". Съжалявам, но за първи път чувам, отговаря жената. Търся улица "Баба Минка", упорствам аз пред хората, излезли пред блока, опрян в края на уличката. Не, не знаем, казват и те. Сигурна ли сте, че се казва така?, разпитват хората с очевидно желание да помогнат. Да, казвам, сигурна съм. Баба Минка е прототип на героиня на Йордан Йовков.  
Писателят създава разказа "Българка", дни след като научава за смелата жена от своя приятел – добричлията Ловчо Стоянов. Той разказва на Йовков, че през септември 1916-та година, по време на сраженията с румънците, баба Минка препасала пушка на кръста, метнала кобилицата с бакърите на рамо и многократно прекосявала бойното поле, за да носи вода на българските войничета.
"Сражението ставаше близо до града. Разнесе се слух, че неприятелските войски са много и силно напират. Тогава и стари, и млади, и жени, и деца, всички се втурнаха да помагат, кой с каквото може. Изпразваха се здания за болници, нареждаха се легла, събираха се цели купища долни дрехи. Луксозни файтони сновяха непрекъснато по шосето и пренасяха ранени, кервани с каруци отнасяха сандъци с гранати и патрони. Вода носеха със саки, но те не успяваха да насмогват." Така започва разказът на Йовков, публикуван във вестник "Военни известия" през октомври 1916 г.
Главната героиня – 40-годишната Шина, е една от първите, които тръгват към фронтовата линия. Жената е чула, че вода трябва преди всичко за оръдията, защото от "непрекъснатата стрелба топовете и картечниците тъй се нагорещили, че ако не се охладят..." Нарамила кобилицата Шина ускорява крачки, изплашена, че няма да стигне навреме. "Битката ечеше пред нея с всичката си сила. Навсякъде по хоризонта се издигаха високи и черни стълбове от фугасните гранати, млечните кълба на шрапнелите замрежваха небето." Облечената в черно жена смело прекосява полето и тръгва право към позициите. Цял ден тя снове между кълбета от дим и носи много кобилици.
Ето какво разказва за прототипа на Йовковата героиня Ловчо Стоянов:  
"Същинското име на Шина е Минка. В Добрич й казвали баба Минка или баба Дяковица. По мъжовато си име се казвала Минка Дяко Георгиева Сарийска. Починала е на 29 юли 1930 г. на 70-годишна възраст. Имала осем живи деца: четири момчета и четири момичета."
Била пряма жена и режела направо. "По чешмите туряла ред – кой първи да напълни вода и никой не можел да й се противи. На опърничевите тя сочела кобилицата. Често ходела на чешмата до управлението и когато минавали румънски стражари или чиновници, тя ги чумосвала гласно. Когато те попитвали какво казвала тази жена, жените я завардвали като обяснявали на румънците: "Опустосва чешмата, че не тече бърже…"
На това място е живяла смелата добрилийка. Къщата й отдавна е съборена.А преди румънската окупация, по време на сраженията край Добрич, Минка взела мъжовата си ловджийска пушка, препасала я през кръста и тръгнала към фронта с кобилицата. Жената живеела на улица "Цар Симеон", №38, точно зад църквата "Света Троица". Като започнала битката край града, Минка се качила на камбанарията, наблюдавала отгоре какво става на бойното поле и извиквала, за да чуят сведенията и комшиите. "Тя първия ден ходила на фронта и когато минавала край дворовете и когато виждала жените да стоят и да плетат чорапи, гълчала ги и ги канела да отидат да окуражат войниците. Минка разправяла на дъщеря си, че когато била на фронта и срещала войници да отстъпват, тя ги окуражавала да се върнат, че и тя ще бъде с тях. На другия ден занесла много кобилици с вода до окопите. Това се потвърдява от много други лица, които я стигали или срещали по пътя си.", споделя Ловчо Стоянов.  
100 години след историята, описана от Йовков, на улица "Цар Симеон", №38 не живеят наследници на баба Минка. Преди доста време номерата били пренаредени и там, където навремето е била къщата на смелата добричлийка, бил поставен №36. Къщата на баба Минка беше много малка и стара, разказа възрастна жена, оказала се единствената запозната с биографията на именитата си комшийка. Преди двайсетина, че и повече години, наследниците на баба Минка продали мястото. Новите стопани съборили кирпичената постройка и вдигнали нова къща. Собственик се оказал Ясен Пенчев, бивш лидер на червените и депутат от БСП, който също е вече покойник.