Пресечки

От няколко месеца едни граждани са тръгнали да събират "работещи идеи" за съживяването на Добрич. Инициативата по принцип е похвална, защото и с просто око видно, че градът е пред закриване –  Добрич е много лошо стопанисван, а в бюрото по труда от няколко години неизменно вървят обяви, че се търсят лекари и... шивачи. Което на всички езици означава икономически застой.
Заради подобни тъжни констатации на 24 септември 2015 година, Бележник публикува текста "Какво можем да направим, за да не загине Добрич", в който синтезирахме няколко от отдавна известните на цивилизацията успешни рецепти за възраждането на един град. Начините, които описахме, бяха съобразени със спецификата на Добрич. Припомняме ги – създаване на самостоятелен ВУЗ, връщане към корените чрез инвестиции в панаира и в търговски център, изграждане на ITцентър и развитие на културен туризъм.
Важно е да поясним, че по закон идеите не са предмет на авторското право. Затова целта на публикацията не беше да се заявим като автори, а да активираме мисълта на кандидатите за кметове. Защото подобни идеи, за жалост, не съществуваха в нито една от предизборните програми.
Тъй като с темата за културен туризъм се занимаваме отдавна, по изцяло наша инициатива след изборите бе сключен договор между община Добрич и Бележник. Смисълът беше да се спре практиката да се работи стихийно и на парче, а въз основа на  краеведски проучвания на културно-историческото наследство на града да бъде  изградена концепция, която да стане база за развитието на културен туризъм в града. Защото е стара истина, че насочването на туристопоток към определено място, води до развитие на търговията, до нови услуги и т.н. Докато обсъждахме договора, срещнахме неочаквани обструкции от настоящия градоначалник. Преодоляхме ги някак, документът беше подписан и от юли миналата година концепцията е факт.
Тя се състои от две части. Първата е задълбочен анализ, който доказва, че "потенциалът от културно-историческо наследство в община Добрич не е разработен и няма оформен туристически продукт". Следва план за действие, в който предлагаме начини за  създаване на разпознаваем туристически продукт.
В основата на начертания план е залегнал историческият факт, че до 1913-та година търговията в Добрич се е развивала добре, защото градът е бил на кръстопът. Идват обаче румънците, Добрич става периферия, търговският път изчезва, а след Крайова   стратегическото място на селището потъва в историята. Ние предложихме актуален начин, който да осигури отново движение на хора и стоки през Добрич. Това може да стане, ако миналото бъде възродено под формата на туристически маршрут. В момента един от предпочитаните начини на движение на културните туристи в Европа е чрез каравани. Доказателство за твърдението е фактът, че продажбите на кемпери в Стария  континент непрекъснато бележат ръст. Добрич може да се впише в тази туристическа мрежа, ако изгради къмпинг за каравани в Кобаклъка, който да бъде междинна спирка в туристическата дестинация "Добруджа". Маршрутът на културно-историческото трасе ще следва движението по стария търговски път – някога стоките са идвали от Цариград, движели са се край Бургас и Варна, минавали са през Добрич и Силистра, стигали са до  Констанца, а оттам са се насочвали към Молдова и Украйна.  
Концепцията предвижда още:
– Изработване на рекламна стратегия за популяризиране на съхраняваната в РИМ Добрич археологическа находка от най-старото обработено злато в света.
– Обогатяване на дейността на "Старият Добрич" чрез развитие на древни занаяти и изграждане на Дом на хляба като част от комплекса.
– Преобразуване на АЕМО в самостоятелен икономически субект с туристически информационен център към него.
– Развиване на кулинарен туризъм и изграждане на фермерски пазар.
– Създаване на трансгранична туристическа дестинация "Добруджа"
– Превръщане на църквата "Свети Георги" в туристически обект.
– Създаване на нови празници, които да залегнат в културния календар на община Добрич, за да може тези атракции да прераснат в самостоятелна дестинация "Добруджа – древната земя на хляба".
Концепцията беше написана и предадена в средата на месец юли м.г. Одобрена е на 27.07.2016 г., а впоследствие и качена на сайта на общината. Можете да я прочетете Тук!
По закон, след като една концепция получи одобрение, тя вече представлява стратегически документ на съответната структура. Написаното не подлежи на следващ коментар, а прераства в цел, която трябва да се гони и изпълнява. И тъй като целта е Добрич да бъде съживен и да стане атрактивен за инвеститорите, общината би следвало веднага да се премине към изпълнение на екшън плана, т.е., да се търси възможност за публично-частно партньорство за караванинга, да се предвидят структурни промени в "Стария Добрич", да се участва в програми и т.н.
Въпреки че цялата местна управа е запозната отлично със стратегията за културен туризъм, никой от общината не се активизира по болната тема за западналия ни град. През пролетта на тази година обаче се разбра, че инициативни граждани ще събират работещи идеи за възраждането на града. Форумът "Добрич в бъдеще време" бил гражданска инициатива, но общината го подкрепяла. По време на провеждането му през май участниците нахвърляха в суров вид идеи, които, кой знае защо, удивително съвпаднаха с голяма част от анализите и твърденията, залегнали в концепцията, написана от Бележник. Прилагаме цитат от Дарик Добрич: "Всички присъстващи се обединиха около извода, че в Добрич липсва представителен и разпознаваем продукт – запазена марка, който да бъде рекламиран и да привлича посетители. Бе предложено да се изобрети такъв, като идеите са това да бъде Добрич хляб фест; фестивал за съвременно изкуство, включително 3Д и видеоарт; или фермерски пазар, което да върне града към същината му, както е бил създаден и както е функционирал също успешно преди промените. Бе казано, че трябва да се разработи и ПР стратегия." Имало и предложения за създаване на ВУЗ и на IT център.
Йорданов и Павлов в предизборната 2014 г. Снимка: Добрич онлайнДни по-късно активистите от гражданската инициатива бяха поканени в радио Добруджа. Оказа се, че това са зам.-кметът на Добрич арх. Боян Коларов и екскандидатът за депутат, а после и кандидат за общински съветник от Реформаторския блок Павел  Павлов. Пак някъде по това време стана ясно, че една от причините кметът Йорданов "да се амбицира да си изкара мандата", била подкрепата на въпросното гражданско движение. В началото на август общината прати съобщение, че представители на каузата "Глобал Добрич" обсъдили с кмета Йорданов и със зам.-кмета Боян Коларов идеята за фермерски пазар. Преди ден-два пък Павел Павлов наводни нета с хвалби, че форумът от месец май бил много успешен и ще има втора сбирка. "Целта ни отново е да се представят работещи идеи за развитието на Добрич и региона и да се обсъдят възможностите за практическата им реализация. Заедно с Община град Добрич вече активно работим по няколко от идеите, които се формулираха от участниците и можем да се похвалим с практически резултати. На 21 септември в "Стария Добрич" ще се организира фермерски пазар.", публикува Павлов.
Тъй като опасността от злонамерено тълкуване на настоящата публикация е огромна,  подчертаваме дебело, че нито смятаме идеите на Бележник за уникални и изчерпателни, нито водим спор за авторство. Казваме само, че формулираните идеи на гражданите от "Глобал Добрич" удивително съвпадат с голяма част от разработките в концепцията на Бележник. Въобще не ни ласкае обаче мисълта, че цяло движение повтаря нашите идеи. Защото концепцията на Бележник не е просто набор от идеи. Това е стратегия, в която всеки елемент кореспондира с останалите и е част от едно цяло. Идеите са организирани така, че реализирани те да представляват затворен цикъл на производство, в който се създава продукт с марка "Добрич". Накратко – концепцията е  единна система, в която отделните части не могат да съществуват сами по себе си. Пълна глупост е да си мислиш, че един празничен фермерски пазар може да възроди традицията и да даде облик на града. Та в момента фермерски пазар може да направи всеки МОЛ! И както се чува, това предстои да се случва всяка седмица на паркинга пред Кауфланд в Добрич.
Съвсем не случайно в концепцията, написана от Бележник, фермерският пазар е обвързан с кулинарен туризъм. Съществува като част от кулинарен комплекс, в който освен Дом на хляба, има множество атракции, разположени сред обекти, които предлагат добруджанска кухня – ястия по домашни рецепти, приготвени в автентични съдове – грънци, чувени...  
Всичко в дълго премисляната ни стратегия е навързано по този начин и не може да се вадят произволно елементи. Но най-важното е, че всички атракции губят своя смисъл, ако за тях няма трафик на потребители. Възможност за регулярно движение на  туристи към Добрич дава изграждането на караванинг, за който общината трябва да потърси инвеститори. Общината пропуска да го направи.
Въпросът е: Защо вместо просто да изпълнява приетата си вече стратегия, година по-късно кметството прави цирк с партийни съмишленици, които под прикритието на граждани отново откриват топлата вода? И защо кметът крие, че отдавна лично е подписал договор за разработката на идеите, които гражданите сега били открили? Отговорът е елементарен – в  средата на кметския мандат управлението на града буксува и добричлии упорито си искат обещаната промяна. Хоризонтът на Йорданов обаче стига единствено до водния цикъл. А калинките, с които градоначалникът се е обградил, очевидно също не могат  предложат нещо повече от компилация на съществуващ документ. 
Да, Добрич затъва със страшна сила и определено има нужда от сериозна управленска програма, която не се изчерпва само с концепция за културен туризъм. Има нужда от кардинални решения за липсващите медицински кадри, има нужда и от гъвкаво подобряване на условията за развитие на икономиката. Но със сигурност няма нужда от бездарни човечета, които имитират дейност и с подмяна опитват да си спасят властта.