Пресечки

Панаирът, пазарът за добитък и няколко хана, останали от турско време.Един огромен квадрат, ограден от стена, който обхваща множество редици от тесни улички, прокарани между търговските лавки и бараки. Така унгарският пътешественик Феликс Каниц описва панира в Хаджиоглу Пазарджик през 1872 година. Прочутият в миналите времена Добрички панаир бил построен на километър от града, близо до сегашното  Военното гробище, и представлявал внушителен търговски комплекс със 17 чаршии в него и с административна сграда, в която освен всичко друго имало и помещения за търговски съд и за охрана. Двуметрови дувари, иззидани от дребен местен камък, обграждали стотиците дюкяни и бараки. Панаирът отварял врати всяка година по Гергьовден. Тогава пътищата почернявали от каруци и кервани, а мястото край тържището се превръщало в грамаден лагер. Всяка сутрин многохилядни тълпи от хора, облечени в пъстроцветни национални носии, обграждали панаира, нахлували през някоя от трите порти и започвала оживена търговия. А на дъсчените тараби или на рогозките пред дюкяните, разстилали стоки търговци от Турция, Сърбия, Трансилвания, Румъния... През двете седмици, в които вървели покупко-продажбите, оборотът надхвърлял 1 млн. лева.
Предполага се, че панаирът в Хаджиоглу Пазарджик съществува от края на 18 век. Причините за създаването му са известни на всички – мястото е на кръстопът в  обширна степ, а самият град от древни времена се слави като добре оформен търговско-занаятчийски център. Когато през 1656 година известният турски пътешественик и историк  Евлия Челеби минава през Хаджиоглу Пазарджик, вижда "... двеста дюкяна и един търговски безистен гивгирен с две големи врати, благодарение на които градецът е прочут." За местното население пътешественикът пише: "Занятието му е търговията и войната, от които си докарва печалба, а занаятчийските произведения са "като сърмените ловджийски изделия от телатин – няма ги никъде по света". От описанията на Челеби става ясно, че още тогава "на един голям площад в центъра, един път в седмицата се събират хиляди селяни, които продават стоките си".
Панаирът в Добрич – 1913 г.Век по-късно ежеседмичният пазар прераства в добре организиран панаир, който се провежда всяка година през месец май и трае 15 дни. Първоначално започвал на 6 май, но после изместили датата на 15 май. Случвало се да отвори и в началото на юни, заради лоши климатични условия. След Кримската война пък хората били заети с възстановяването на опожарения град и близо десетилетие изданията са били разреждани и не са откривани всяка година "за голяма щета на търговците". За щастие ритъмът бил бързо наваксан и панаирът се върнал в годишния календар на каазата.
Отначало се провеждал на голо поле. Мястото било държавна собственост и търговците заплащали само такси за правото да строят временни палатки или бараки. Неблагоустроеният и неохраняем терен обаче носел рискове за търговията.  През есента на 1865-та известният турски реформатор и тогава валия на Дунавския вилает Мидхат паша предприел обиколка из Варненския санджак. Валията проявявал личен интерес към провеждането на панаирните селища, редовно ги посещавал и често правел препоръки за подобряване на дейността им. След обиколката Мидхат паша наредил на местната управа в Хаджиоглу Пазарджик да огради панаирната площадка и да я раздели на парцели, върху които да изгради стабилни сгради и дървени бараки.
През 1867-ма парцелите вече били продадени на търг чрез наддаване. Много от местата попаднали в ръцете на богати търговци лихвари, които построили обекти, за да ги отдават под наем на търговци от други райони. Така богаташът Молла Бекир, син на хаджи Мехмед, притежавал 121 дюкяна от търговския комплекс. А когато през 1870 година били описани панаирните парцели и постройки, станало ясно, че от имотите на стойност 2 113 850 гроша, само 607 000 гроша били внесени от местните жители. Собственици на повечето парцели се оказали търговци от Шумен, Ниш, Търново, Варна.
Веднага след парцелирането, започнал строежът на оградата. Средствата за нея били набрани от притежателите на терени и дюкянчета, които внасяли по 60 пари на всеки половин квадратен метър. И много скоро били издигнати високи двуметрови стени, съградени от дребен местен камък. Влизането и излизането ставало през три порти. Южната порта била главната, втората сочела на юг и я наричали балчишката, а третата гледала на запад. Казвали й Хайван пазар портасъ, защото отвеждала до едно неголямо място, където се продавали всякакви домашни животни. И трите порти били масивни, направени от дебели дъски и обковани с желязо.
Всякакви стоки можели да напазаруват местните от 17-те чаршии вътре. В 750-те дюкяна, бараки и всевъзможни шатри търговците предлагали качета със солена риба и маслини от южните земи, тенекии с маджун, сладка, дъвка, купища сол, сапун, съдове, хлопки и звънци, вили, лопати, дикани, въжета, стомни и паници, брашовски писани сандъци за момински чеизи, везани колани, забрадки от Будапеща, сърма за сукмани, цариградски чадъри и чембери, виенски шапки, гривни и гердани, сръбски ножове и пищялки, габровски кавали и гайди...
Най-многобройни били купувачите мюсюлмани, защото мюсюлманките не се занимавали с домашна индустрия и мъжете им търсели готови стоки. След като напазарували, те се отбивали в халваджийниците, построени до южната стена. сядали край рогозките и похапвали топли бели симити и халва, или се черпели с боза. Много от посетителите се тълпели край ориенталските шатри, където странстващи белобради ашици изпълнявали старинни песни или се чували тъжните свирни на майстори кавалджии или гайдари. Любопитни се събирали да гледат пехливански борби или ориенталски танци, имало и множество циркови забавления.
Вътре в търговския комплекс пък били построени специални сгради за охраняващите заптиета (стражари), за събирачите на такси и за другите административни органи на панаира. За разрешаването на спорове, възникнали по време на панаира, имало заседаващ временен търговски съд, който се помещавал в административната сграда. А, ако търговец – собственик на парцел или дюкян, изпаднел в несъстоятелност към своите кредитори, съдът обявявал за публична продан собствеността му в панаира.
Най-многобройни били манифактурните дюкяни – 161, оценени на 526 500 гроша. На второ място били бакалските – 121 помещения на стойност 246 850 гроша, следвани от чехларските, сарашките, брашованските и други дюкяни. Някои били остойностени по 5 000 – 10 000 гроша, но повечето били притежание на дребни търговци с по-ограничени доходи. Като привършели продажбите в късния следобед, портите се затваряли и въоръжени заптиета поемали охраната на имуществото в панаира.
Турската власт искала да въведе ред и през 1867-ма  определила с административна заповед панаирът в Хаджиоглу Пазарджик да се провежда на 15 май.  Големият панаир в Ески Джумая (Търговище) задължително трябвало да бъде преди Добричкия, заради необходимото време за придвижване на керваните със стоки. За да бъде спазена датата на откриването в Добрич, властта преотстъпвала възмездно правото си да събира панаирните такси на нарочни таксозакупчици. Самото откриване на панаира пък ставало тържествено – присъствали всички местни и придошли търговци и занаятчии, представители на местната градска и околийска власт, идвал и варненският мютесарифин (окръжен управител). През 1872-ра, например, мютесарифинът посъветвал купувачите и продавачите да изпълняват точно задълженията си и подканял чиновниците, натоварени да пазят общий ред, да извършват съвестно длъжностите си.  
Панаирът в Хаджиоглу Пазарджик е едно от най-значителните търговски средища в Добруджа и в Североизточна България, твърдят изследователите. Броят на собствениците търговци възлизал на 210, от които 97 мюсюлмани, 72 българи, 29 арменци и 12 евреи. По вложен капитал обаче българите се нареждали на първо място с 838 350 гроша, следвали ги мюсюлманите със 772 650 гроша, арменците с 383 350 гроша и евреите с 69 000 гроша. Българите преобладавали в брашованската, бакалската, кръчмарската, ножарската и газчийската чаршия. В манифактурата доминирали арменците, докато мюсюлманите били повече в чехларската, сарашката, тютюнджийската  и  халваджийската   чаршия. Основни и най-масови купувачи били хората от добруджанските села и дребните търговци от града. Нарастването и намаляването на тяхната покупателна способност се отразявало непосредствено върху обема на търговските операции.
След като пазарът бил регламентиран и благоустроен, се увеличило и търговското му значение, вдигнал се и размерът на извършвания оборот. В дните на панаира покупко-продажбите надхвърлят 1 млн. лева, пише Константин Иречек. Не са запазени конкретни данни за обема на сделките, които са се сключвали по време на панаира през 60-те и 70-те години на 19 век. Знае се обаче, че в 750-те дюкяна, бараки и други постройки се извършват операции за хиляди грошове.  Въпреки популярността и авторитета си обаче Добричкият панаир имал повече локално значение и не можел да се сравни с мащабите на панаирите в Узунджой ( Хасково) и Ески Джумая (Търговище).
Панаирът в Хаджиоглу Пазарджик е между най-важните събития в живота на градското население не само поради големите сделки, но и заради това, че развитието му довежда до благоустрояването на града. Тогавашният каймакамин Тефик ефенди изразходвал сериозни обществени средства за направата на каменни чешми и калдъръми и поставил фенери на централния площад. На Тефик ефенди е и разпоредбата дюкяните в града да имат приличен външен вид, за да придобие Хаджиоглу Пазарджик славата на голям търговски център.
След Освобождението панаирът в Добрич продължава да се провежда. Организират го на същото място, където е бил и преди 1878 година. Площта му е 100 дка. През 1889-та се разкриват 250 дюкяна, реализираните сделки са за над 1 млн. лева, като най-голям е делът на търговията с животни – 400 000 лева. От таксите пък градското управление получава приход от 10 000 лева, които донякъде се пооблекчават общинският бюджет.
Местната управа обаче отчита, че от година на година панаирът запада. Причините са две – изселването на огромна маса мюсюлманско население и развитието на уседналата магазинна търговия. В града вече се произвеждали същите, че и по-качествени стоки от тези, които се продавали на панаира. Панаирът в Добрич – 1913 г. Въпреки това панаирът традиционно се провежда всяка година през месец май, а градският съвет определя с решение датите на изложението и размера на таксите.
По настояване на търговците властта удължава или скъсява времетраенето. Така на 8 юни 1893 година общинският съвет заседава по следното писмо, изпратено от бизнеса: "Известно ви е, че сполуката на един панаир зависи от дните, през които трае. Понеже от отварянето му ежедневните дъждове сериозно попречиха на търговските сделки, то молим дните на панаира да се удължат." През същата година на изложението са отворени 400 дюкяна, а оборотът е 2 млн. лева.
Че панаирът е продължавал да бъде мащабен и значим и в първите години на 20 век, научаваме от импресията на Йордан Йовков "Добрич". "Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места. Това е наистина един голям пазар, едно универсално изложение и, в същото време – някакъв символичен битов празник", разказва певецът на Добруджа. През 2014-та година обаче точно на мястото, където се провеждал ежегодният панаир става едно от най-големите сражения. Войните и последвалата румънска окупация прекъсват търговията и панаирът вече не се организира. Възрастни добричлии си спомнят, че в годините на румънско робство в района на днешната Хуманитарна гимназия все пак се провеждал някакъв животински пазар. Местните обаче наричали това търгуване хайдушко, защото в ролята на джамбази влизали едри бесарабски цигани с дълги триъгълни бради. Те изкупували добитъка на безценица, а нощем ставали огромни кражби.
След Крайовската спогодба през 1940 година добричлии продължават традицията и организират панаир край местността "Горчивите чешми", но на голо поле. Търговията тъкмо потръгнала и дошъл 9-ти септември. Настъпила  национализацията и панаирната слава на Добрич приключила.
Добричикият панаир е възстановен през 1993-та година по идея на тогавашния  финансов кмет на града Атанас Печански. .

Очеркът е написан по материали от:
"История на град Толбухин", текст на Данаил Бекяров
"Панаирът в Добрич преди Освобождението от 1878 година" – Любен Бешков
"Добричкият панаир в навечерието на Освобождението от османско робство" – Цветолин Недков
"Търговският живот в град Добрич (1878-1912)" на Цветолин Недков.
Използваните архивни единици са от фонда на Регионална библиотека "Дора Габе" – Добрич.