Пресечки

Преди 12 г. Тя игра кючек. Сега прави легенди. Тя много направи, отсича тежко и издълбоко бивш военен. Тонът му е  комбинация от възхищение и категоричност. Колко много, питам. Ами много! Не виждаш ли, тръсва глава човекът и вдига ръка, сочеща градския пейзаж. Възмутен от липсата на съпричастие той ми обръща гръб и тръгва по тротоара. При рязкото движение се спъва в една от надигнатите плочи.
"Аз много направих" е и лайтмотивът на самата Тя. В началото на септември кметицата Детелина Николова обяви с непоколебима категоричност и решителност, че ще се кандидатира отново. В изявлението й, разпратено чрез пресцентъра на общината, имаше и отговор на въпроса: Колко много? "За трите мандата ние направихме повече, отколкото за 30 години преди това", заяви Тя и се обоснова: "С привлечените чрез оперативните програми средства от европейските фондове, бюджетът на общината за инвестиции се удвои, дори утрои." В характерния си стил Николова не аргументира с конкретни данни и факти твърдението си, защото  "резултатите са видими."  
Според видимите резултати на  Института по пазарна икономика обаче през 2014-та година на всеки жител на община град Добрич се падат по 507 лева усвоени евросредства, при средно усвоени за страната 564 лева на човек. Първенец сред общините е Костинброд с 4 829 лв. на глава от населението. Отличници са още Габрово с 1 992 лева и Бургас с 1 199 лева на калпак. През 2013-та пък град Добрич се пада на 25 място, но при допусната грешка в изчисленията – пише, че имаме 21 хиляди жители в града. Виж тук!
Но да приключим с количествените показатели. Вече и малките деца знаят, че успешното вложение зависи не само от количеството пари, а от умението да знаеш къде и как да ги изразходваш.
Къде насочи евросредствата община Добрич? Парите по ОП бяха основно изразходвани за  ремонт на части от градската инфраструктура – корекция на дерето на Суха река, ремонт на част от центъра и ремонт на част от градския парк. За най-големия проблем на Добрич –  остарялата ВиК мрежа, европари така и не бяха издействани, макар много градове да успяха да сторят това. И сега, ако по някакво чудо Добрич получи средства за воден цикъл, ще се наложи нов ремонт на централната градска част, защото отдолу са необходимите елементи за свързване на водното трасе.
Колко правилно е била извършена корекцията на дерето и колко почистен е бил каналът, лъсна по време на наводнението миналото лято. Междублоковите пространства, където основно протича животът на застаряващото население на града, продължават да тънат в бурени, мръсотия и кал, а улиците са като лунен пейзаж. Е, има на едно-две места пооправена пътна мрежа, но пък там тротоарите ги правят на по петилетка. А за квартални игрища децата могат само да мечтаят.
Нерешените проблеми обаче не интересуват Николова. В предизборното й изявление червената нишка се нарича напредък. "През последните 12 години вдигнахме високо летвата на работа в общинската администрация", казва кметицата. Отказваме да Й мерим летвата, защото това е твърде елементарно  схващане (меко казано) за задачите на една община. Освен да управлява едни финансови средства и да ръководи съответната администрация, общината, с  представляващия я кмет начело, е задължена да създава условия за развитие. Условия за развитие на образованието, на здравеопазването, на търговията, на културата и въобще на всички обществени сфери.  
В образованието равносметката е печална – закрити или закриващи се общински училища, детски градини с мухъл в стаите. Останалите от живково време общински медицински центрове в Добрич пък предлагат такива дейности, че все се налага до ходим до Варна. Що се отнася до бизнеса, той е почти на изчезване. От години жителите на Добрич търсят препитание в съседните градове. И пак от години общината се хвали, че е най-големият работодател. Което е най-точният показател, че частната инициатива е задушена. Приказките за инвестиции отдавна са някакъв досаден монотонен шум, безнадеждно полепнал към сивото ежедневие.
Стоманени лястовици върху буренясал остров на фона на циментов водопадГрадът имаше възможност да бъде съживен с мащабни проекти за културен туризъм. Общината обаче така и не можа да измисли и защити атрактивни прояви, които да доведат туристи и да вдигнат търговските обороти. Дори наследените от предната упурава културни прояви бяха разрездени. И, докато в Добрич вървяха подпури към чужди фестивали, в Рожен се събраха 500 хиляди на фолклорен събор, а в Банско наемът за павилион по време на джаз феста мина 2 хиляди лева на денонощие.
Столицата на Златна Добруджа става все по-безлична и неатрактивна.  Липсва й визия, липсва концепция за развитие.
Вместо да създава условия за култура, кметицата на Добрич реши, че Тя прави култура. Добрич има нужда от легенда, мотивира се Николова, влезе в ролята на творец и започна да боде из града стоманени лястовици, които трябвало да бъдат символ.
Ние, разбира се, не можем да видим и разкажем всичко. Какво точно е направено през  последните 12 години, знаят само Тя и бившите военни наоколо. Ние обаче можем да припомним, че преди 30 години Добрич беше пазарът на Варна. Можем да се върнем и още назад и да прочетем как е изглеждал Добрич преди 100 години. "Трите четвърти от града са магазини, всевъзможни работилници и големи складове със земеделски машини. През всички часове на деня около тях, като мрави, се трупат, разминават се и бързат тълпи от хора. Навсякъде кипи трескав и шумен живот. Чувствува се ясно, че тука е могъщият двигател на голям и сложен механизъм, че тоя град е сърцето, което импулсира живота на цяла Добруджа."  Откъсът е от импресията  на Йордан Йовков, наречена  "Добрич". В нея писателят описва града като огромен пазар, в който се събират многохилядни тълпи, гъмжи от хора с работа и веселие.
 В момента в Добрич кипи основно търговията с дрехи втора употреба, вместо магазини в центъра има казина и офиси на телекомуникационни компании или помещения с табели: "Отдава се под наем".  А през последните 12 години фирмите, участнички в изложението на Добрички панаир "Селското стопанство и всичко за него" намаляха двойно, дори тройно.
Сърцето на Добруджа, с което кметицата толкова обича да заиграва, има едва доловим пулс. А след още 30 години може да остане само легендата.