Достолепният майстор Георги Колев крои шапки върху 140-годишен калъп
Майсторски направени шапки, кроени с ножица на 120 години и оформени върху 140-годишен калъп. Това получават клиентите на Георги Колев – вечно усмихнатият занаятчия в "Старият Добрич". Ателието на достолепния шапкар е любимо място за посещения и раздумки още от създаването на етнографския комплекс. "Ама тоя шапкар бил голям чешит!", възкликват тези, които за първи път чуват шегите на духовития домакин. А приятелите му просто изричат: "Да си жив и здрав, Гоше!"
Добричлията, който непрестанно разведрява посетителите вече е на 78 години. В продължение на 45 години Георги Колев беше известен на съгражданите си като усмихнатия човек на телевизията. Десетина години преди да се пенсионира, веселякът надяна още едно амплоа – шапкарството. "Оцелях заради съчетанието на занаятите. Ако оставиш напрежението от журналистиката да те превземе, загиваш", разказва Георги Колев.
Започва работа в БНТ още през 1960-та година, няколко месеца след създаването на медията. По това време той е на 22 години. Тъкмо завършил в София фотографския техникум и решил да не се връща в родния град. Докато се ослушвал за работа, прочел обява във "Вечерни новини", че се търсят оператори. "Знаеше се само, че има телевизия, защото непрекъснато обясняваха на народа, че започва излъчването на сигнал и че теле-визия означава пренасяне на образа на разстояние." В тези години в цялата столица имало общо около 50-60 приемника и хората се събирали по 7-8 семейства, за да гледат. Назначили го като асистент-оператор. Без конкурс, защото въобще липсвали подготвени кадри по специалността.
"Излъчваше се само в понеделник, сряда и събота от 19 часа. Първо вървят 15 минути новини, после – игрален филм. Успоредно със създаването на телевизията започна и строителството на "Кремиковци". Имахме общо две уазки. Понеже излезе заповед на ЦК всеки ден да има новини от завода, едната кола беше оборудвана с два чифта ботуши за оператора и редактора, за да газят в дупките и калта там. Тогава се майтапехме, че новините не са "По света и у нас", ами "По света и в "Кремиковци", подсмихва се бившият телевизионер. Докато бил в столицата, участвал и в 13-членния екип, който снимал 1720-те жени кандидатки за едно говорителско място в телевизията. Конкурсът се провеждал в едно ниско студио на ул. "Поп Андрей". Вътре едни огромни прожектори по 10 киловата. Толкова горещо, че операторите били едва ли не по гащета.
Спечелила Мария Тролева, а Анахид Цонева била резерва. И двете ученички в 11-ти клас.
Веднъж ходили с един колега оператор Хачо да снимат дипломатическия корпус, поканен от Тодор Живков на вечеря. Мероприятието било обезпечено с изключителна охрана, командвана от шефа на УБО генерал Гръбчев. "Идва при нас, тегли една черта с тебешир и казва: "Една крачка напред – една година затвор, две крачки – две години!"
Наредиха ни да стоим с камерите на вратата и да снимаме. Вътре пък бяха сложени 4 големи прожектора, всеки по 10 киловата", спомня си Георги Колев. В коридора преди залата били наредени много маси с пикантерии и мръвка. За да не остави колегите си гладни отвън, като свършили речите, осветителят Пешо изключил прожектора и метнал в огромната снимачна кутия отзад едно блюдо с луканка. Хубаво ама един от гостите бил пропуснат в словата. Хачо почнал да маха на Пешо да включи прожектора. Пешо се размахал от другия край, че не може. Генералът от УБО загледал страшно. Накрая Пешо включил осветлението и окадил и размирисал на препечена луканка цялото помещение. Страшен димилник! Всички охранители и милиционери хукнали към тв екипа и го изхвърлили навън.
Пак в този период ходили в Троян да снимат филм за грънчарството, озаглавен "Шарени, писани". С екипа взели две бойни димки и отишли да правят снимки в гората, защото им трябвали лъчи. Едната димка използвали, а на връщане закачили другата на ауспуха на уазката. Цялото население избягало, за да не се изтрови от пушека.
През 1962-ра година телевизията направила конкурс за национални филми. "Четири бяха определени, и моят 12-минутен филм "Шарени, писани" и той там. Малко по-късно дойде съобщение, че съм носител на първата операторска награда. И дойдоха проблемите. Изведнъж ме забелязаха. Припомниха ми, че нямам софийско жителство и неочаквано ме пратиха във Варна уж като отговорен оператор. Във Варна обаче още нямаше телевизия и през 63-та се върнах в родния град. Не съжалявам. В София щях да си остана едно операторче, а тука си бях първи като кореспондент. И Фидел Кастро снимах и Терешкова и Хрусчов", анализира от разстоянието на времето Колев.
Естествено и кореспондентстването не минало без комични изпълнения. Като придружавал Нина Хрусчова, снимал я в галерията и после трябвало да я заведе на друга среща. От Съюза на жените обаче давали обяд. Колев и останалите журналисти се поувлекли и като се сепнали, установили, че Хрусчова си е заминала.
В демократичните години Агов го уволнява с телеграма. Нищо лично, заповедта важала за всички кореспонденти. Две години добричлията карал на хонорар, докато го върнат на щат.
Ден преди слънчевото затъмнение на 11 август 1999 получил заповед да снима поведението на животните в зоопарка на Добрич. По това време шеф на телевизията била Лили Попова, която отишла на Камен бряг с два операторски екипа и с ПТС, всички готови да снимат уникалното явление. По необявени и досега причини обаче, камерите не проработили и вместо затъмнение се изписал черен екран. В този момент пък Георги Колев отишъл със семейството си в зооградината и снимал затъмнението заедно с кадри на объркано кенгурче и кукуригащ петел. Общо 41 секунди. В 17.40 часа бил на кулата да си предава материала. "Гоше, Гоше, моля ти се, завърти го още веднъж. Трябва ни за международния обмен, че няма нито един кадър. В 18 часа трябва да го пратим на 105 телевизии", обяснила разтревожено колежката от столицата. Оказало се, че е спасил телевизията. За материала, гледан от 1 млрд. население по света, така и не получил хонорар. Просто Лили Попова била спряла хонорарите на всички. Не могъл да си вземе парите и като външен автор, защото имал само устна заповед а и снимал с личната си камера.
"Не си потърсих правата. Вече работех като шапкар ии... Ателието го бях отворил още като ме уволниха от телевизията. Занаята наследих от баща ми. Имам и свидетелство за майсторска степен в занаята", обяснява добричлията. Гордо показва един калъп с дървен винт, който бил вече на 140 години. "Работи нормално и служи за оформяне на размера на шапката, разказва майсторът. Сеща се, че един от първите му гости в ателието бил футболната легенда от "Манчестър Юнайтед" Боби Чарлтън. После доста знаменитости минали оттам. През 2005-та Форд Копола снима в Балчик и също се отби в ателието. Големият режисьор си купил три шапки – за себе си, за внука и за зетя. Колев е шил каскети и на писателя Ивайло Петров. "Редовно си ги поръчваше с по 8 парчета. Не беше разговорлив човек. Само казваше: "Едно каскетче, нали знаеш, майсторе, от 8 парчета!". Клиенти са му били писателят Петър Славински, арабистът Киряк Цонев, актьорът бате Енчо, композиторът Хайгашот Агасян. Всички гости записват впечатленията си в специална тетрадка в ателието. В момента там стоят надписи от над 100 държави.
Добричлията, който непрестанно разведрява посетителите вече е на 78 години. В продължение на 45 години Георги Колев беше известен на съгражданите си като усмихнатия човек на телевизията. Десетина години преди да се пенсионира, веселякът надяна още едно амплоа – шапкарството. "Оцелях заради съчетанието на занаятите. Ако оставиш напрежението от журналистиката да те превземе, загиваш", разказва Георги Колев.
Започва работа в БНТ още през 1960-та година, няколко месеца след създаването на медията. По това време той е на 22 години. Тъкмо завършил в София фотографския техникум и решил да не се връща в родния град. Докато се ослушвал за работа, прочел обява във "Вечерни новини", че се търсят оператори. "Знаеше се само, че има телевизия, защото непрекъснато обясняваха на народа, че започва излъчването на сигнал и че теле-визия означава пренасяне на образа на разстояние." В тези години в цялата столица имало общо около 50-60 приемника и хората се събирали по 7-8 семейства, за да гледат. Назначили го като асистент-оператор. Без конкурс, защото въобще липсвали подготвени кадри по специалността.
"Излъчваше се само в понеделник, сряда и събота от 19 часа. Първо вървят 15 минути новини, после – игрален филм. Успоредно със създаването на телевизията започна и строителството на "Кремиковци". Имахме общо две уазки. Понеже излезе заповед на ЦК всеки ден да има новини от завода, едната кола беше оборудвана с два чифта ботуши за оператора и редактора, за да газят в дупките и калта там. Тогава се майтапехме, че новините не са "По света и у нас", ами "По света и в "Кремиковци", подсмихва се бившият телевизионер. Докато бил в столицата, участвал и в 13-членния екип, който снимал 1720-те жени кандидатки за едно говорителско място в телевизията. Конкурсът се провеждал в едно ниско студио на ул. "Поп Андрей". Вътре едни огромни прожектори по 10 киловата. Толкова горещо, че операторите били едва ли не по гащета.
Спечелила Мария Тролева, а Анахид Цонева била резерва. И двете ученички в 11-ти клас.
Веднъж ходили с един колега оператор Хачо да снимат дипломатическия корпус, поканен от Тодор Живков на вечеря. Мероприятието било обезпечено с изключителна охрана, командвана от шефа на УБО генерал Гръбчев. "Идва при нас, тегли една черта с тебешир и казва: "Една крачка напред – една година затвор, две крачки – две години!"
Наредиха ни да стоим с камерите на вратата и да снимаме. Вътре пък бяха сложени 4 големи прожектора, всеки по 10 киловата", спомня си Георги Колев. В коридора преди залата били наредени много маси с пикантерии и мръвка. За да не остави колегите си гладни отвън, като свършили речите, осветителят Пешо изключил прожектора и метнал в огромната снимачна кутия отзад едно блюдо с луканка. Хубаво ама един от гостите бил пропуснат в словата. Хачо почнал да маха на Пешо да включи прожектора. Пешо се размахал от другия край, че не може. Генералът от УБО загледал страшно. Накрая Пешо включил осветлението и окадил и размирисал на препечена луканка цялото помещение. Страшен димилник! Всички охранители и милиционери хукнали към тв екипа и го изхвърлили навън.
Пак в този период ходили в Троян да снимат филм за грънчарството, озаглавен "Шарени, писани". С екипа взели две бойни димки и отишли да правят снимки в гората, защото им трябвали лъчи. Едната димка използвали, а на връщане закачили другата на ауспуха на уазката. Цялото население избягало, за да не се изтрови от пушека.
През 1962-ра година телевизията направила конкурс за национални филми. "Четири бяха определени, и моят 12-минутен филм "Шарени, писани" и той там. Малко по-късно дойде съобщение, че съм носител на първата операторска награда. И дойдоха проблемите. Изведнъж ме забелязаха. Припомниха ми, че нямам софийско жителство и неочаквано ме пратиха във Варна уж като отговорен оператор. Във Варна обаче още нямаше телевизия и през 63-та се върнах в родния град. Не съжалявам. В София щях да си остана едно операторче, а тука си бях първи като кореспондент. И Фидел Кастро снимах и Терешкова и Хрусчов", анализира от разстоянието на времето Колев.
Естествено и кореспондентстването не минало без комични изпълнения. Като придружавал Нина Хрусчова, снимал я в галерията и после трябвало да я заведе на друга среща. От Съюза на жените обаче давали обяд. Колев и останалите журналисти се поувлекли и като се сепнали, установили, че Хрусчова си е заминала.
В демократичните години Агов го уволнява с телеграма. Нищо лично, заповедта важала за всички кореспонденти. Две години добричлията карал на хонорар, докато го върнат на щат.
Ден преди слънчевото затъмнение на 11 август 1999 получил заповед да снима поведението на животните в зоопарка на Добрич. По това време шеф на телевизията била Лили Попова, която отишла на Камен бряг с два операторски екипа и с ПТС, всички готови да снимат уникалното явление. По необявени и досега причини обаче, камерите не проработили и вместо затъмнение се изписал черен екран. В този момент пък Георги Колев отишъл със семейството си в зооградината и снимал затъмнението заедно с кадри на объркано кенгурче и кукуригащ петел. Общо 41 секунди. В 17.40 часа бил на кулата да си предава материала. "Гоше, Гоше, моля ти се, завърти го още веднъж. Трябва ни за международния обмен, че няма нито един кадър. В 18 часа трябва да го пратим на 105 телевизии", обяснила разтревожено колежката от столицата. Оказало се, че е спасил телевизията. За материала, гледан от 1 млрд. население по света, така и не получил хонорар. Просто Лили Попова била спряла хонорарите на всички. Не могъл да си вземе парите и като външен автор, защото имал само устна заповед а и снимал с личната си камера.
"Не си потърсих правата. Вече работех като шапкар ии... Ателието го бях отворил още като ме уволниха от телевизията. Занаята наследих от баща ми. Имам и свидетелство за майсторска степен в занаята", обяснява добричлията. Гордо показва един калъп с дървен винт, който бил вече на 140 години. "Работи нормално и служи за оформяне на размера на шапката, разказва майсторът. Сеща се, че един от първите му гости в ателието бил футболната легенда от "Манчестър Юнайтед" Боби Чарлтън. После доста знаменитости минали оттам. През 2005-та Форд Копола снима в Балчик и също се отби в ателието. Големият режисьор си купил три шапки – за себе си, за внука и за зетя. Колев е шил каскети и на писателя Ивайло Петров. "Редовно си ги поръчваше с по 8 парчета. Не беше разговорлив човек. Само казваше: "Едно каскетче, нали знаеш, майсторе, от 8 парчета!". Клиенти са му били писателят Петър Славински, арабистът Киряк Цонев, актьорът бате Енчо, композиторът Хайгашот Агасян. Всички гости записват впечатленията си в специална тетрадка в ателието. В момента там стоят надписи от над 100 държави.
Добавете коментар