Добавена на 27 Август 2014. в Артбележник
Днес е най-скръбният ден за България! Един изключителен творец, мислител и хуманист – Валери Петров*, напусна земния свят. Поклон и Вечна му памет! Нека да прочетем отново прекрасните му стихове! ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги – литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо – стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'. Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора? СБОГУВАНЕ С МОРЕТО Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се ...
