Добавена на 20 Октомври 2023. в Новини
... Добрич не просто е тотално изключен, но е и оставен с лъкатушещата жп връзка до Варна, по която тренът се движи с най-бавната скорост – между 15 и 95 км/ч. Факт – възможността градът ни да стане спирка от международен жп коридор е тотално проспана. Ако трябва да сме точни, идеята Добрич да бъде включен в международна транспортна схема не фигурираше и в нито една от програмите на кандидатите за народни избраници тази пролет. Иначе всички говореха за евросредства. И в парламента влязоха депутати, за които е видно, че не лобират за града и региона. Сега кандидатите за кметове ни замерват ежедневно с клишета и всички забравят, че Добрич е създаден на кръстопът. Бил е част от търговския път Истанбул – Бургас – Варна – Добрич – Силистра и оттам за Молдова и Украйна. Никой не помни, че след изграждането на жп гарата градът ни дръпва рязко нагоре и е предпочетен за областен вместо Балчик. Защото рецептата за живот в един град е проста – през него трябва да минава път. В момента всички пътища ...
Добавена на 02 Септември 2020. в Пресечки
Няма кореняк добричлия, който да не знае, че Добрич е възникнал върху древен кръстопът. Старите хора разказват, че става дума за пространство, в което се пресичат пътищата Варна – Кюстенджа и Силистра – Балчик. А според легенда, записана от краеведа Данаил Бекяров, основателят на града Хаджи-оглу бил търговец, който се заселил на възловото място и започнал да продава катран на керванджиите. После се хванал да прекупува селскостопански стоки, забогатял много и разгърнал широка строителна дейност – построил първата джамия, къщи, складове и така се разраснал градът. Къде обаче се е намирало това стратегическо място, което, комбинирано с търговски нюх, се оказало златоносно? И дали още съществува, или отдавна е заличено и забравено? Както е била съзнателно заличена и забравена славната история на града ни. Опитахме да открием кръстовището, като съпоставим множество архивни източници. Всички историци са единодушни, че Хаджи-оглу Пазарджик, както е турското име на Добрич, е бил ...
Добавена на 29 Август 2017. в Пресечки
... не е разработен и няма оформен туристически продукт". Следва план за действие, в който предлагаме начини за създаване на разпознаваем туристически продукт. В основата на начертания план е залегнал историческият факт, че до 1913-та година търговията в Добрич се е развивала добре, защото градът е бил на кръстопът. Идват обаче румънците, Добрич става периферия, търговският път изчезва, а след Крайова стратегическото място на селището потъва в историята. Ние предложихме актуален начин, който да осигури отново движение на хора и стоки през Добрич. Това може да стане, ако миналото бъде възродено под формата на туристически маршрут. В момента един от предпочитаните начини на движение на културните туристи в Европа е чрез каравани. Доказателство за твърдението е фактът, че продажбите на кемпери в Стария континент непрекъснато бележат ръст. Добрич може да се впише в тази туристическа мрежа, ако изгради къмпинг за каравани в Кобаклъка, който да бъде междинна спирка в туристическата ...
Добавена на 02 Юли 2017. в Пресечки
Бели лястовици, бели рози и белокаменни чешми, вдигнати на всеки кръстопът в безкрайната добруджанска шир. Такива са символите на Добруджа, описани от певеца на нашия край Йордан Йовков. Но, ако образите на бялата лястовичка и на белите рози са се вплели трайно в народопсихологията ни и са станали част от родната митология, то градените някога с мисъл за вечност белокаменни чешми, често тънат в немара и са на път да изчезнат. Навремето са смятали, че камъкът и водата остават, разказва културологът Надежда Иванова. Дава пример с надписа върху белия камък, изпод който тече водата в добруджанското село Жегларци: "Всичко произлиза от водата. Чешмата е извор, създаден от човека, тя е "мехлем на благодеянието". В Балкана, където има изобилие от извори, водата не е натоварена с такова значение. В безводна Добруджа обаче, описвана нерядко като пустинна степ, водата е била изконна ценност. Затова и белокаменните чешми на Добруджа са най-старите в България. Първите крайпътни монументални ...
Добавена на 15 Ноември 2016. в Пресечки
Повече от трийсет хана имало някога в Стария Добрич и всеки от тях би могъл да бъде в основата на легендарния образ на Антимовския хан. Тъй както Йовковият Антимовски хан се намирал "не само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичат много пътища", така и самият град Хаджиоглу Пазарджик се намирал на древен кръстопът, а през селището минавали различни племена, търговски и родови кервани, пощенски коли и военни колони. През Средновековието, за да поемат потока от хора, в града възникнали първите пътни станции. После те прераснали в ханища. "През турско време те наброявали около трийсет и градът бил оживен търговски център", разказа пред Бележник краеведът Веселина Малчева. Повечето от тези обекти продължили да работят и след Освобождението. Едни от ханищата в Добрич били кръстени на мястото, откъдето произхождал родът на собственика, други носели фамилното име на ханджията. Ето някои от имената на славните добруджански търговски заведения – хан "Чамурлийски", хан "Тракийски", ...
Добавена на 27 Март 2016. в Пресечки
... стоки търговци от Турция, Сърбия, Трансилвания, Румъния... През двете седмици, в които вървели покупко-продажбите, оборотът надхвърлял 1 млн. лева. Предполага се, че панаирът в Хаджиоглу Пазарджик съществува от края на 18 век. Причините за създаването му са известни на всички – мястото е на кръстопът в обширна степ, а самият град от древни времена се слави като добре оформен търговско-занаятчийски център. Когато през 1656 година известният турски пътешественик и историк Евлия Челеби минава през Хаджиоглу Пазарджик, вижда "... двеста дюкяна и един търговски безистен гивгирен с две големи врати, благодарение на които градецът е прочут." За местното население пътешественикът пише: "Занятието му е търговията и войната, от които си докарва печалба, а занаятчийските произведения са "като сърмените ловджийски изделия от телатин – няма ги никъде по света". От описанията на Челеби става ясно, че още тогава "на един голям площад в центъра, един път в седмицата се събират хиляди селяни, ...
Добавена на 16 Февруари 2015. в Новини
Магистрала Хемус ще минава на 15 километра от Велико Търново, обяви министърът на МРРБ Лиляна Павлова по време на посещението си във Велико Търново. Трасето ще бъде в района на село Поликраище, а оттам ще се пресича с магистрален път Русе – Велико Търново, предаде агенция "Фокус" "Велико Търново е не само областен град, но и град на кръстопът, през който минават два европейски коридора. Трябва да направим всичко необходимо, за да можем да привлечем и туристическия поток и потока на транзитния трафик по най-добрия начин и от друга страна да изведем трафика от града, така че да имаме безопасно движение", обоснова решението Лиляна Павлова. Тя посочи,че са анализирани четири варианта за трасето на автомагистралата. След тежки дебати с кмета на Велико Търново Даниел Панов и народните представители, в това число и Цветан Цветанов, и след анализ с екипа на Национална компания "Стратегически пътни проекти", се е стигнало до мнението трасето да минава максимално близо до Велико Търново. Съгласието ...
