Забележник

26.09.2003 г. Кандидатът за кмет на Добрич Детелина Николова ухажва ромска булка l Снимка: Юлияна ВелчеваЩе има ли Добрич най-сетне кмет, който да не имитира дейност, а действително да работи адекватно по увеличаващите се със страшна сила проблеми на града? Кмет, който да не е плод на компромис в политическите интриги, да не е случаен или посредствен човек, а да е личност, която може да работи в екип, да създаде актуална концепция за развитието на Добрич и да е в състояние да я отвоюва в нездравословната политическа и икономическа псевдодемократична среда? Имаме лоша новина за гражданите, които се вълнуват от тези проблеми – още не му е дошло времето на такъв кмет.
Ако трябва да бъдем съвсем точни, в демократичната история на Добрич ролята на гражданите никога не е била съществена в избора на кандидат за кмет. Кандидатурата на първия демократично избран кмет на града – Йосиф Маринов (СДС), не беше дори обсъждана в синята партия. Факт – Йосиф Маринов беше посочен, а впоследствие формално утвърден. А, както казваха тогава сините активисти, беше време, когато и магаре да сложиш, щеше да бъде избрано със синята бюлетина. След четири години времената се обърнаха – и магаре и да вържеш, щеше да бъде избрано с червената бюлетина. Редно е обаче да припомним, че могъщата тогава БСП излъчи кандидатурата на Лъчезар Росенов след вътрешно-партийна битка и вътрешно гласуване. Но, след като поотминаха тези "магарешки" времена, се разбра, че гражданите са гласували все за ДС. Първо за агент Божо, а после за секретен сътрудник ЗЕНОВ. Междувременно двуполюсният модел даде фира и магарешките времена лека-полека взеха да стават много цигански. Не че преди това мургавите нямаха роля, де. БСП им получи гласовете още през 1990 година, когато преди парламентарните избори ги нахрани с кебапчета и им раздаде капачки за буркани. После в циганските махали имаше ту сини, ту червени "островчета". Нека да припомним само как родената в пяната на прехода бизнес дама Даниела Пеловска пълнеше залите с мургави "сини" симпатизанти, доведени под строй.
През 2001-ва обаче ДС мутира в "царски" период и свързваният с мафиотските групировки Илия Павлов доведе от Мадрид Симеон Сакскобургготски. За този факт е писано много и ние нямаме никакви претенции за авторството му. Ретроспекцията ни е необходима само, за да припомним ролята на циганските гласове след двуполюсния модел. Та, като дойдоха царските хора, се получи една ситуация, в която се налагаше на местните избори да се воюва и с БСП, и със СДС.
Заради нестихващите междуособици, през 2003-та сините в Добрич бяха мноого отслабени. Вътрешната битка в БСП Добрич пък роди двама кандидати за кметския стол – Евтим Костадинов и Емилия Добрева. В управляващата тогава НДСВ също имаше интрига. Набелязаният за техен кандидат човек взел, че се отказал. Наложило се амбициозната царска депутатка Антония Първанова да търси в последния момент друг кандидат. И тогава изгряла звездата на Детелина Николова. Историята оттам насетне е добре известна. Когато двама се карат, може да спечели трети. А третият се класира с няколко бройки за балотаж, след като получи доста цигански гласове.
Детелина Николова пое един тъмен и разбит град. През първия й мандат уличните лампи светнаха, а булевардите бяха асфалтирани. Малко известен обаче е фактът, че проектите за уличното осветление и за градския парк бяха започнати в мандата на Лъчезар Росенов, а трудно правещата цели изречения Николова просто наследи планираните промени.
Както всички знаем, единственият печеливш поминък у нас е политиката. Когато партиите станат повечко обаче, идва друг проблем – тежък дефицит на подготвени кадри. През 2007-ма ГЕРБ искаше да спечели местните избори на всяка цена и почна да придърпва кметовете на другите партии. Това също е добре известен факт. И, понеже политиката е прекрасен поминък, към нея винаги гравитират разни бизнесмени.
От местна гледна точка, сегашният спор в ГЕРБ Добрич е само формално "за" и "против" Детелина. Интригата е между местен олигарх и друго лоби. От национална гледна точка пък е видно, че върви ново договаряне на циганските гласове. Преди местните избори през 2011-та сблъсъкът беше в Катуница. Сега размириците са в Гърмен и Орландовци. Кои точно партии си преразпределят пазара, е абсолютно без значение. Очевидно е, че ни предлагат съспенс по сценарий. За да върви пиесата, трябва да има конфликт. Нищо че той идва от подклаждането на етническа омраза. И, докато на повърхността вървят приказки за образованието на ромите, в мрака партийни лидери водят други разговори с ромските босове. Договорките са на ангро, защото у нас отделният човек, бил той циганин или българин, няма никакво значение. Важното е какво ще се спазарят началниците. Защото феодализмът трябва да продължи!