Забележник

Арх. Боян КоларовНе познавам автентичния център на Добрич и няма как да преценя дали е бил хубав, или грозен, дали е бил колоритен, или не. Той е бил съборен преди се родя, Разказът за миналите времена буквално е изтрит и сегашният център е изграден все едно върху голо поле. Строежът, започнал през 70-те и дооформен през 80-те, е проектиран професионално и е представлявал последен писък на световната мода.
Вероятно тогавашното задание е изисквало да бъде изградена централна зона – булевард, широк като московски проспект, по който да могат да се правят истински манифестации. Предполагам, защото манифестациите бяха емблемата на ония времена. Когато са изпълнявали политическото задание обаче, проектантите не са направили компромис с архитектурната професия.
Такива подредени жилищни комплекси покрай широка улица, могат да се видят във всеки голям европейски град. Естетиката на времето е била спазена дори в детайли като уличните лампи, например.
За ония години проектът е демонстрирал смелост и замах, но е причинил и много проблеми. Създаден е за да бъде ползван от хората, но по прекалено грандомански начин и е загубил човешката гледна точка. Когато центърът е превръщан в пешеходна зона, не е отчетено, че зимните ветрове и летните жеги ще го умъртвят, ще изгонят хората.
Центърът на Добрич след манифестация – 80-те години на миналия векМеждувремено, изградените в Европа мегаплощи, са променени. Постепенно обществата там са се върнали към  пространствата, близки до човешкия мащаб. При нас обаче няма промяна. Ремонтът, който беше направен, не смени стила на центъра. Ако мястото преди е било с цел манифестация, то сега си остана пак със същата цел. Просто бяха съборени едни градинки и бяха преместени с метър и половина.  Смяната на плочките е само смяна на настилката.
Заради някогашните желания за мегаломански пространства, Добрич сега има един много неуютен център, който няма характер. Автентичната среда е унищожена и на нейно място няма нищо. Във визията на днешния град  липсва смелост, не се търси общение с големите архитектурни постижения.
 Продължаваме да си стоим в образа на късния Живков и когато външен човек ни посети, вижда че градът е застинал в 70-те. Не променяме духа. Останала ни е една кукла от соца и ние се забавляваме, като й слагаме тук-там нови панделки. За толкова години успяхме само да преградим огромните търговски зали и да създадем повечко малки магазинчета.
Ситуацията в момента е следната – ако е имало разказ преди голото поле, той е бил изтрит. На негово място през 70-те е започнал нов разказ. Центърът на Добрич, манифестация – 80-те години на миналия векТой е видим, но не е наш. Не го отричаме, но трябва ли да стоим все в този разказ? Та ние вече почти не го помним, а децата ни никога не са го познавали. На практика Добрич остава без съвременен разказ. А в обществените отношения разказите нямат край. Има нужда да си спомним началото на разказа и да го продължим. Засега сме спрели и нищо не разказваме. Историята може да бъде продължена без да събаряме центъра. Бихме могли да го надградим и да го напълним с ново съдържание, да го достроим, да го доозеленим и да оформим нови площадни пространства...
Смятам, че трябва да започнат обществени дебати за архитектурния образ на града. Разговорът ще бъде много труден и дълъг, защото архитектурата е много особена човешка дейност – тя е най-силното възпитателно средство. От архитектурата не може да избягаш. В момента, в който се родиш, вече си в архитектурата. И това, което виждаш, е твоето първо стъпало, твоят манталитет.
Мечтая за архитектурна концепция и обществен дебат по нея. Не трябва да се страхуваме да коментираме, дали центърът ни хубав, или е лош от гледна точка на нашия живот. Това не е свързано с пари. Да мечтаем за бъдещето не е свързано с харчене на пари. Сигурен съм, че можем да измислим как с минимум вложения да променим и да оживим обществените пространства.
Центърът на Добрич сега (22.09.2014)


* Заглавието е на Бележник.
Този текст беше планиран за старта на изданието. За съжаление, когато сайтът Бележник се появи в публичното пространство, Добрич бе сполетян от наводнение и нещастието измести фокуса на общественото внимание. Преценихме, че днес, в Деня на независимостта, коментарът за визията на града ни е особено подходящ.