Забележник

"Идвах по празниците в Добрич и не можах да си позная града!", "Какво е станало с моя роден град? Целият е разрушен!", "Добрич ли? Все едно бях в Сирия!" Това са реплики на добричлии, които отдавна живеят в чужбина. Те не се познават помежду си. Свързва ги единствено родното място, което не могат и не искат да забравят. Другото, което ги обединява е, че след като се върнали за кратко в родното гнездо, се потресли. "Какво можем да направим за нашия град?", питаха ни тези хора. Ами имаме един кмет, който спечели по силата на фактори, нямащи връзка с неговите лични характеристики, обяснихме ние. "Но Добрич е много зле", репликираха ни живеещите в чужбина съграждани. И отново попитаха как да помогнат.
Е, как да си върнем града, питаме сега и ние. Добрич е затънал в мръсотии и управленска немощ. Дерето, за което всички знаем, че може да наводнява, не е почиствано от две години. В края на януари сме, а по улиците се въргалят купчини есенни листа, примесени с тонове кал. По останките от тротоари  вървят намръщени и кални хора. По останките от улици се движат коли с изнервени шофьори, които през ден трошат автомобили. Като се прибереш вкъщи, стоиш без вода, защото щели да те присъединяват към водния цикъл. Ако те присъединят пък почти нямаш вода, защото новите тръби не издържат на голямо налягане май.
До лятото ще оправя осем улици, зарича се случайно станалият кмет, който също е затънал в разни други работи. Като купуване на медийни гласове например. От общината кънти на предизборна битка. Точат се оръжия, посочват се врагове.
А ние, малцината незабягнали в чужбина, безропотно гледаме и чакаме Добрич да бъде доразрушен!

П.П. В момента в Русе изграждат 140 улици с прилежащите им тротоари.