Забележник

Мътните да те вземат, гласи едно от нашенските проклятия. В народното съзнание мътните са олицетворение на злите, на дяволските сили. Когато придойдат мътните води, завличат всичко по пътя си – добро, лошо,  красиво, уютно, некачествено, недовършено, старичко, мило. Прокълнатите потъват в черна тиня, дяволът пирува. За да се върне равновесието, трябва да изтече всичката мътна вода, да минат няколко чисти реки, които да отмият мръсотията и чак тогава животът се избистря. Така е според митологията.
В нощта срещу 21 юни тази година, в разгара на титаничната битка между двама олигарси, мътни води потопиха Добрич, Варна и Велико Търново. Кални води понесоха трупове, тонове тиня задуши къщите, стотици останаха без дом. И се появиха доброволците. Те се стекоха от цялата страна и заедно с държавните органи, а често и самостоятелно, изгребваха калта, разнасяха помощи, търсеха дарители. Доброволците извадиха много хора от пъклото. Насред гигантската кал се появи светлина. "Благодарности към доброволците! Те не просто ни помогнаха. Те бяха мили и добри. Върнаха ни надеждата, че ще се изправим отново!" Такива думи почнаха да мълвят пострадалите и сякаш изгониха дежурните проклятия. Заедно с вас сме, отговориха доброволците и направиха група за помощ във фейсбук. Откриха се дарителски сметки. Добри хора заизпращаха помощи, а други добри хора правеха списъци с нуждаещи се. Усмивки сред разплаканите  лица. Доброволците продължиха да състрадават, да търсят дарения, да разнасят помощи. Ангели.
Още не беше изгребана всичката тиня от къщите, когато лоша новина окова надеждите на потърпевшите от Добрич. Те разбраха, че държавата ще възмезди частично някои от тях и то само, ако отговарят на определени критерии. Всички пострадахме, а не всички ще бъдем подпомогнати, възроптаха хората. А пламъците от битката между двамата олигарси тръгнаха към граждани и фирми от цялата страна. Замириса на опърлени политици. Батак.
Докато недоволни пострадали молеха за справедливост, мътните сили в Добрич разделиха доброволците на общински, граждански и от БЧК. Посипаха се клетви. Гражданите доброволци се отделиха и не спряха да воюват в тресавището, да търсят дарения и да помагат с любов денонощно. А битката между двамата  олигарси почна да дави граждани и фирми от цялата  страна. Пороите от небето продължиха и удавиха Бяла Слатина и  Враниловци. На 2 август незапомнени мътни води заляха Мизия и превърнаха градчето в огромно кално езеро. Могъщата тиня погълна стотици къщи, бедствието взе поредните невинни жертви. Доброволците се обединиха и продължиха активно да помагат. Безвъзмездно! Едни от тях направиха поредните контакти във фейсбук, други тръгнаха да чистят на терен, трети – да даряват. Ангели в блатото. А сблъсъкът между олигарсите прерасна в избори. Партийни "херувими" грабнаха лопати и започнаха да изриват калта сред електората. Замътената любов роди мътен вот. Нещастията не спряха, дяволът завихри страшен пир в блатото. Тинята завзе нови пространства в страната, този път в Южна България. Фалити, наводнения, катастрофи. Мътните разделиха хората на началници и подчинени, на нищи и велики, на наши и чужди, на цигани и българи, на болни и здрави, на пенсионери и работещи, на патриоти и предатели, на добри и лоши, на красиви и грозни, на безработни срещу всички...  А доброволците продължиха да помагат – тихо, незабележимо, с любов. Не сме съвършени, споделяха те и разказваха за свои грешки или слабости.
През декември доброволците и дарителите бяха обявени за Човек на годината. Съобщението мина бързо и затъна в мочурищата от новини за нови наводнения, тежки катастрофи и протести на различните разделени. Тинята и мракът плъзнаха из необятни пространства, но мъничките светлини на доброволците останаха. Ако надникнете във фейсбук групата ЗАЕДНО за МИЗИЯ, БЯЛА СЛАТИНА, ДОБРИЧ, ВАРНА И ВРАНИЛОВЦИ, ще видите, че те работят и в момента. Ако се взрете в други фейсбук групи, пак ще откриете доброволци и дарители.
Кой ще победи – мракът или светлината? Много чисти води, много добра енергия, много мислещи хора и много любов срещу омразата са необходими, за да отвоюваме битката с тъмата, да излезем от блатото и да отмием мръсотията, в която сме потопени.