Забележник

"И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха." Така описва евангелистът Матей събитията, които съпровождат Христовата смърт. Земетресението започва в мига, в който главата на прикования Спасител клюмва безжизнено. Трусът предизвиква страшен смут сред войниците, оставени да пазят Исус, а хората, наблюдавали с наслада разпъването, хукват към града, като се удрят в гърдите и плачат. Докато отвън земята се люлее и пукат скали, свещениците в храма на Йерусалим виждат как завесата вътре сама се раздира на две.  
По времето на Исус храмът е място, където се принасят животински жертви и се извършва поклонение според законите на Мойсей. Заради първородния грях обаче човекът е отделен от Бога. В храма е обособено специално помещение за Бога и тежка завеса спира пътя на грешните хора към тази Светая Светих. Само главният първосвещеник може да минава отвъд завесата и да контактува с Бога. Това става веднъж в годината, когато жрецът влиза в Божието присъствие и от името на целия Израел прави изкупление за греховете на народа.
А завесата, преграждаща пътя на хората към Бога, била огромна и дебела. Според описанието на Йосиф Флавий храмът на Соломон бил висок 30 лакти, но Ирод  увеличил височината до 40 лакти. Драперията била направена от син, пурпурен и червен материал и фино усукан лен. Височината й била почти 20 метра, а дебелината – десетина сантиметра. "Толкова дебела, че коне, вързани за всеки един от нейните краища, не са могли да я разкъсат на две". Когато Исус извиква със силен глас и издъхва, става чудо – грамадната и много здрава завеса на храма се раздира сама на две от горе до долу. Историческият факт е описан подробно в Книгата на евреите. Спасителят предал дух около 21 часа. Време, в което се извършва вечерното жертвоприношение и един от свещениците трябва да се намира в Светото място и да кади. Събитието очевидно е било забелязано и от останалите свещеници в храма, които нямало как да не го разгласят.
Завесата е символ на Христовото тяло и представлява единствения път към Отеца, пише в Посланието на евреите. До смъртта на Исус по този път вървял само посредникът жрец,  който, за да стигне до Бога, извършвал жертвоприношения с животни. Ритуалът обаче не могъл нито да изкупи, нито да заличи греха. А преградата в храма постоянно напомняла колко грешно е човечеството. Когато завесата, олицетворяваща Христовата плът, се саморазкъсва на две, грехът е изкупен. Вече не е нужен ръкотворен храм. "Благодарение на смъртта на Исус от този момент нататък достъпът до Божието светилище е свободен за всички вярващи", обяснява богословът Уилиям Макдоналд. Преградите са вдигнати, светът е преобразен. Идва нова и светла епоха, в която хората ще бъдат близко до Бог, а не далече от него.
Този нов световен ред отрича ролята на посредника и променя изцяло смисъла на свещеничеството. Защото в християнската цивилизация свещениците не са жреци, които извършват тайнства. Тяхната роля е друга – да бъдат духовни водачи, които да се грижат за човека. Религията пък не е просто церемония, а възможност лично да направиш свободен избор и без бариери да стигнеш до Божествените тайни.