Забележник

"На трети март преди 137 години българският народ достига своя връх и отново се връща в историята като почти цяла и единна нация и държава." Това не е кандидатстудентски бисер,  а начално изречение от словото на кмета Детелина Николова, произнесено с патос днес пред паметника на хан Аспарух по време на тържеството, посветено на националния празник.
И малките деца знаят, че на 3-ти март е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на войната между двете империи – Руската и Османската, и урежда обособяването на Трета българска държава. За Николова обаче на тази дата "българският народ достига своя връх", (явно дотогава се е катерил, но все нещо му е липсвало да достигне върха) и не само качва нагоре, ами го прави "като почти  цяла и единна нация и държава". Виж тук! Нямаме никакво намерение да влизаме в понятийния компот в главата на Детелина Николова и да обясняваме кога се формират националните държави. И дали са цели, или не съвсем. Само маркираме следваща  фраза, също обясняваща  смисъла на важната дата: "Трети март е ден, в който народът ни стои на колене пред подвига на руските войници, румънските и фински войни, българските опълченци, апостолите на българската свобода и всички, които със своята саможертва вградиха живота си в олтара на свободата." Вероятно падането на колене има връзка с върха, за който ни говори в началото, казваме си. Допускаме, че вграждането на живота в олтар е някакъв лапсус, тръгнал от фолклорния мотив за вграждането на сянката. Следва обаче героико-еротичния израз: "За нас, българите свободата е с особен знак – изстрадана в петвековно робство, силно пожелана и мъжествено отстоявана." Вече споделихме, че в понятийния компот на Николова няма да влизаме, така че не очаквайте да ви дадем анализ на горната фраза. Продължаваме нататък и разбираме, че датата 3-ти март е изключителна и защото: "На този ден мнозина българи изкачват хилядата стъпала до най-внушителния ни паметник на връх Шипка, респектирани от неговата строгост и величие." Значи това било – хората ходят до паметника, защото той е респектиращ! След това прозрение решихме, че не си струва да ровим повече в словото на първата дама на Добрич.
Защо ви занимавахме  с това досега ли? Ами защото тези "бисери" не ги чуваме за първи път. По време на юбилейното тържество, посветено на Дора Габе, Николова пак произнесе слово и се възхити от аурата на Дора Габе. А пък на годишнината от обесването на Васил Левски миналата година обяви, че образът на Левски е кармичен. Сякаш Апостола е проповядвал будизъм.
Писането на слово е изкуство. То не е част от задълженията на един кмет. Недопустимо е обаче, кметът да не е наясно със значението на думите, които употребява. Както е недопустимо по време на национални празници кметът да ни засипва с безсмислен набор от думи, който трябва да наподобява слово. Защото това е обидно. И не е възпитателно.