Пресечки

Кои са били скитските царе, владели древна Добруджа, на какви божества са се кланяли, какви монети са секли и защо гръцките градове са плащали данък на скитите? Отговорите на тези въпроси се крият в изключително ценната нумизматична колекция, която ще бъде представена утре, 16 май, от 17 часа в музея в градския парк "Свети Георги" в Добрич.  
Нумизматичната изложба "Монетите на скитските царе" е най-значимата научна колекция със скитски монети в света. Тя е собственост на Нумизматичния музей в Русе и включва около 500 екземпляра на монетни типове и номинали, сечени от скитските царе в Добруджа.
Колекцията е формирана в продължение на много години от братя Бобокови, основатели на Нумизматичен музей – Русе и собственици на компаниите "Приста Ойл" и "Монбат". Монетите са идентифицирани и регистрирани съгласно действащото законодателство.
Изложбата е реализирана чрез съвършено нов тип витрини, конструирани от Нумизматичен музей – Русе специално за експониране на монети.
Специфичната витрина се състои от касета за разполагане на монетите, компютър, монитор, лупа и постамент. Мобилна е, лесно сглобяема и преносима.
Специалните устройства дават възможност на посетителя да види като на живо и през лупа всяка една монета. Отделно всяка монета може да бъде видяна на монитора, увеличена няколко пъти и снабдена с всички необходими данни: описание на изображенията, размери, тегло.
Този тип витрина за експониране на монети е новост за целия музеен свят. При нейното конструиране са взети пред вид всички съвременни достижения в тази област, обясняват от РИМ в Добрич.
Ето какво разказва за скитските царе директорът на Нумизматичния музей в Русе професор Димитър Драганов:
Скитските царе са установили т. н. "варварски протекторат" над черноморските гръцки колонии Истрос (южно от делтата на р. Дунав, Румъния), Томи (Констанца, Румъния), Калатис (Мангалия, Румъния), Дионисополис (Балчик) и Одесос (Варна).
Гръцките градове са били задължени да им плащат значителен годишен данък срещу обещанието скитите да ги защитават и закрилят от други нашественици.
Известни са имената на следните скитски царе, властвали в Добруджа: Атей, Канит, Тануза, Елис, Харасп, Акроза и Сариак.
От тях само Атей, съвременник на македонския цар Филип II (359-336), е коментиран в съчиненията на древните автори.
За шестте скитски владетели (Канит, Тануза, Елис, Харасп, Акроза и Сариак), управлявали в Добруджа през елинистическата епоха, не се знае почти нищо.
Поради оскъдността на епиграфския и археологически материал е очевидно, че отговорите на много въпроси могат да дадат само задълбочените изследвания на откритите скитски монети.
АТЕЙ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА ПЪРВОТО СКИТСКО ЦАРСТВО В ДОБРУДЖА
Около средата на IV в.пр.н.е. скитите, предвождани от царя си Атей, преминали р. Дунав, окупирали Добруджа и установили контрол над гръцките колонии в този регион.
Градът Истрос (южно от делтата на р. Дунав), чиято отбрана се ръководела от анонимен, най-вероятно гетски цар, отказал да се подчини. Тогава Атей се видял принуден, с посредничеството на Аполония (Созопол), да поиска помощ от Филип II, обещавайки му, че ще го направи свой наследник. Филип II, който по това време безуспешно обсаждал Бизантион (дн. Истанбул), веднага изпратил подкрепления за скитския цар. Междувременно обаче "царят на истрианите" внезапно умрял и Атей бързо се справил с Истрос. Когато македонският отряд пристигнал, Атей го върнал без да му плати. Веднага след това той се отметнал от обещанието си към Филип II, изтъквайки, че има пълнолетен син, който да го наследи. В отговор, македонският цар потеглил към Добруджа срещу Атей. Битката станала през 339 г. пр.н.е. някъде около делтата на р. Дунав. Атей, който тогава бил на 90 години, бил убит и неговата войска – напълно разгромена.
Атей е основател на първото скитско царство в Добруджа, просъществувало по-малко от три години в периода 342-339 г. Монетите, които е съсякъл са изключително редки
ВТОРОТО СКИТСКО ЦАРСТВО В ДОБРУДЖА
Някъде към края на III в. пр.н.е., т.е. повече от сто години след разгрома на Атей, Добруджа отново се оказала под скитска власт. Този път скитските отреди били предвождани най-вероятно от Тануза. След като затвърдил властта си, Тануза се окичил с титлата "базилевс" (цар) и сложил началото на скитското царско монетосечене в Добруджа. Всички скитски царе са били от една династия. Последователно са властвали: Тануза, Канит, Акроза, Харасп, Елис и Сариак. Второто скитско царство в Добруджа просъществувало 50 години (218 – 168/7 г.пр.н.е.). Предполага се, че столицата му е била град Афродизия, разположен между Балчик (Дионисополис) и Каварна (Бизоне).
Скитското царство, което заемало един апетитен отрязък от западнопонтийския бряг, е било възприемано от големите елинистически държави като сериозен политически фактор, към който те проявявали специален интерес.