Новини

Освен че крепи дома и е вълшебно вкусен, добруджанският хляб има магически лечебни свойства. И много от нашите предци са убедени в неговата лечебна сила. Това сподели културологът и уредник в РИМ Добрич Надежда Иванова. По време на етнографските проучвания и експедиции тя документирала доста твърдения по темата, разказани от хора, прекарали целия си живот в житницата на България.
В едно добруджанско село старица подробно обяснила как приготвяла специална попарка от хляб, мляко и билки. Налагала сместа  върху гнойна замърсена рана, превързвала я с чисто бяло платно и на сутринта ставало чудо – гнойта била изтеглена и раната заздравявала до два-три дни.
Възрастен мъж от съседно село пък си спомнил, че когато някой вкъщи се разболее, започне да кашля и го наляга охтика, бабата изпичала пресен хляб, разчупвала самуна наполовина и го налагала на гърба на болния. После обличала страдащия във вълнено елече и на сутринта цялата настинка била изтеглена в хляба.
Както знаем, първото парче от приготвения за Коледа обреден хляб, се оставя до иконата на Христос в къщата. Вярва се, че това първо коматче също има лечебна сила.
Когато дете се разболее, или е погледнато с лоши очи, най-възрастната жена пълни съд с вода, в който топи малко от пепелта, останала от коледната нощ. В течността надробява и трохички от хляба, поставен до иконата. После дава на детето да отпие. Особеният "сироп" помагал срещу страх, уроки, нощни кошмари, бълнувания.
Какви свещени обреди се извършват, за да стане хлябът вкусен, можете да прочетете тук.

Как хлябът победи млякото
Когато през 1433 година френският рицар Бетрандон де ла Брокиер се връщал от светите земи през Цариград, установил, че никой от османския двор не консумира хляб. Основните храни в кухнята на османците били млякото и месото. А поробените етноси на Балканите пък се хранели основно с  хляб.
Един век по-късно друг пътешественик – Ханс Дерншван, написал, че на всяко ядене в двора на османците присъствал хлябът като основна храна.
По-късно тези и други подобни твърдения дават основание на френския историк Фернан Бродел да констатира, че на Балканите се сблъскват две цивилизации – на млякото и на хляба. И че в тази особена битка победата е на страната на поробените, които научили своите поробители да ядат хляб.

Текстът е подготвен със съдействието на уредника от РИМ Добрич Надежда Иванова.