Според анализ на МОН: Близо половината от зрелостниците не умеят да създават текст
Увеличава се броят на зрелостниците, които се затрудняват при четене, разбиране, резюмиране и създаване на текст на изпита по български език и литература. Близо 22% от зрелостниците имат нула точки на задача, в която трябва да резюмират текст, а още толкова – само една точка. Това сочи анализ на МОН след обобщение на резултатите от задължителната матура по български език и литература.
6% от всички зрелостници са преписвали откъса от "Косачи" на Елин Пелин, вместо да пишат есе или интерпретативно съчинение. Празен лист са предали 15% от явилите се.
Най-много грешки има при слятото и полуслято писане, при поставянето на препинателни знаци в сложно изречение, както и при преценката дали дадена дума е употребена уместно или не.
Завършилите средно образование не са се справили добре при разпознаването чии герои са Пиер Спиридонов ("Тютюн" на Димитър Димов) и Куцар ("Албена" на Йордан Йовков). Не са успели да разпознаят още, че хронометър е чужда дума.
Според зам.-министъра на образованието Таня Михайлова, цитирана от "Дневник" е нужно на учениците да се обърне внимание за усъвършенстване на уменията за разбиране, резюмиране и интерпретация на текст, заради което би трябвало да се работи с учителите, в т.ч. и чрез допълнителна квалификация.
Стряскаща е и статистиката при оценките на задължителната матура по български език и литература – слабите растат, а отличните намаляват. На държавния зрелостен изпит т.г. двойки имат 4302 от общо 49 341 явили се дванадесетокласници, което е повече в сравнение с предходните три години.
Миналата година слаби оценки на задължителната матура по български език и литература имат 3025 зрелостници, като трайната тенденция досега бе те да намаляват - през 2017 г. двойките са 3887, а през 2016 г. - 4189. През 2015 г. двойките са 3400.
Сложна е и картината при отличните оценки, които намаляват вместо да се увеличават. Тази година шестици на изпита имат 5062 зрелостници, докато през 2018 г. те са били 6474, а през 2017 г. - 6155.
Най-добри резултати на матурата по български език и литература имат учениците в София-град, Варна, Пловдив, Смолян и Видин, а най-лоши - в Ямбол, Силистра и Кърджали.
Интересното е, че за първи път селско училище се класира на челните места по най-добри резултати. Средното училище в смолянското село Чепинци "Христо Ботев" има 5.66 среден успех на втората матура, която е по желание. Това го нарежда на трето място след Софийската математическа гимназия и Първата частна математическа гимназия – съответно с успех 5.76 и 5.67.
По данни на министерството голяма част от зрелостниците в селското училище, които са общо 26, са държали втора матура по биология, на която се дължи и добрият резултат. По информация на ведомството учителката Даниела Куцева е провела няколко пробни матури.
Средната оценка на втората матура е 4.67, като най-високи резултати има по немски, френски и испански език, както и по химия. Най-ниски са резултатите по география и икономика и по биология. По философия има колкото двойки, толкова и шестици.
6% от всички зрелостници са преписвали откъса от "Косачи" на Елин Пелин, вместо да пишат есе или интерпретативно съчинение. Празен лист са предали 15% от явилите се.
Най-много грешки има при слятото и полуслято писане, при поставянето на препинателни знаци в сложно изречение, както и при преценката дали дадена дума е употребена уместно или не.
Завършилите средно образование не са се справили добре при разпознаването чии герои са Пиер Спиридонов ("Тютюн" на Димитър Димов) и Куцар ("Албена" на Йордан Йовков). Не са успели да разпознаят още, че хронометър е чужда дума.
Според зам.-министъра на образованието Таня Михайлова, цитирана от "Дневник" е нужно на учениците да се обърне внимание за усъвършенстване на уменията за разбиране, резюмиране и интерпретация на текст, заради което би трябвало да се работи с учителите, в т.ч. и чрез допълнителна квалификация.
Стряскаща е и статистиката при оценките на задължителната матура по български език и литература – слабите растат, а отличните намаляват. На държавния зрелостен изпит т.г. двойки имат 4302 от общо 49 341 явили се дванадесетокласници, което е повече в сравнение с предходните три години.
Миналата година слаби оценки на задължителната матура по български език и литература имат 3025 зрелостници, като трайната тенденция досега бе те да намаляват - през 2017 г. двойките са 3887, а през 2016 г. - 4189. През 2015 г. двойките са 3400.
Сложна е и картината при отличните оценки, които намаляват вместо да се увеличават. Тази година шестици на изпита имат 5062 зрелостници, докато през 2018 г. те са били 6474, а през 2017 г. - 6155.
Най-добри резултати на матурата по български език и литература имат учениците в София-град, Варна, Пловдив, Смолян и Видин, а най-лоши - в Ямбол, Силистра и Кърджали.
Интересното е, че за първи път селско училище се класира на челните места по най-добри резултати. Средното училище в смолянското село Чепинци "Христо Ботев" има 5.66 среден успех на втората матура, която е по желание. Това го нарежда на трето място след Софийската математическа гимназия и Първата частна математическа гимназия – съответно с успех 5.76 и 5.67.
По данни на министерството голяма част от зрелостниците в селското училище, които са общо 26, са държали втора матура по биология, на която се дължи и добрият резултат. По информация на ведомството учителката Даниела Куцева е провела няколко пробни матури.
Средната оценка на втората матура е 4.67, като най-високи резултати има по немски, френски и испански език, както и по химия. Най-ниски са резултатите по география и икономика и по биология. По философия има колкото двойки, толкова и шестици.
Добавете коментар