СБЖ: Да спрем деградацията на българските медии
Да спрем деградацията на българските медии и да върнем авторитета на българската журналистика. С този призив започна днес общото отчетно-изборно събрание на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Един от най-младите делегати, 30-годишният Илия Вълков от Дарик радио, прочете декларация на Управителния съвет на СБЖ, в която се настоява да бъде приет Закон за професионалната журналистика и защита на журналистическия труд, разказа пред Бележник делегатът от Силистра Йордан Георгиев.
"Ние, българските журналисти, сме дълбоко обезпокоени от състоянието на медийната среда и на нашата професия в страната. Сривът на България на незавидното 106-о място в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015 г. на базираната в Париж международна организация "Репортери без граници" е само следствие от натрупаните абсурди в българските медии и в българското общество като цяло през последните години.", пише в декларацията.
Ето тъжните констатации за състоянието на бъллгарската журналистика, описани в декларацията:
– В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в частни ръце, пред която редуващите се правителства си затварят очите, макар всички да са наясно кои са монополистите и с какви отвратителни методи си служат, за да запазват позициите си, които им носят икономически и политически изгоди в ущърб на независимостта журналистиката и качеството на медийната продукция.
– Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи, но не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.
– Не се спазват елементарните правила на журналистическата етика и независимост, погазени са социалните и трудовите права на журналистите.
– Собствениците и издателите на медии третират журналистите като свои обикновени наемници, които са задължени да следват техните изисквания и да си запушват устите, пишейки и говорейки само това, което им се нарежда и само това, което вдига тиража или рейтинга и им носи пари. Битката за място на пазара и за пазарен дял размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.
– Собствениците и издателите на медии трябва да имат предвид, че журналистиката не е обикновен бизнес като всички останали и че журналистите, наети от тях, не са тяхна собственост, а имат право да изразяват собственото си мнение, включително и в медиите, за които работят, без това да поражда неблагоприятни последствия за тях. Обратното би означавало цензура, която се забранява от Конституцията на България.
– От много години трудът на журналистите в България е силно подценен. Много наши колеги мизерстват, което още повече подрива техния обществен престиж. Ниските и нередовно изплащани възнаграждения и социални осигуровки са екзистенциален проблем на българската журналистика и на цялата медийна общност. Ако доживеят до пенсия в тази силно стресова и инфарктна професия, нашите колеги автоматично отиват на социалното дъно, защото работодателите са ги осигурявали дори не върху скромната им заплата, а върху минималната. Да не говорим, че вече почти никъде не се изплащат и хонорари като допълнителен стимул за повече и по-качествени журналистически материали.
– СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка и атмосфера у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на Закон за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд. – Очевидно е, че в близките години само законовата принуда може да защити журналистите от произвола на издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на една демократична, високопрофесионална, обективна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска страна.
"Ние, българските журналисти, сме дълбоко обезпокоени от състоянието на медийната среда и на нашата професия в страната. Сривът на България на незавидното 106-о място в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015 г. на базираната в Париж международна организация "Репортери без граници" е само следствие от натрупаните абсурди в българските медии и в българското общество като цяло през последните години.", пише в декларацията.
Ето тъжните констатации за състоянието на бъллгарската журналистика, описани в декларацията:
– В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в частни ръце, пред която редуващите се правителства си затварят очите, макар всички да са наясно кои са монополистите и с какви отвратителни методи си служат, за да запазват позициите си, които им носят икономически и политически изгоди в ущърб на независимостта журналистиката и качеството на медийната продукция.
– Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи, но не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.
– Не се спазват елементарните правила на журналистическата етика и независимост, погазени са социалните и трудовите права на журналистите.
– Собствениците и издателите на медии третират журналистите като свои обикновени наемници, които са задължени да следват техните изисквания и да си запушват устите, пишейки и говорейки само това, което им се нарежда и само това, което вдига тиража или рейтинга и им носи пари. Битката за място на пазара и за пазарен дял размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.
– Собствениците и издателите на медии трябва да имат предвид, че журналистиката не е обикновен бизнес като всички останали и че журналистите, наети от тях, не са тяхна собственост, а имат право да изразяват собственото си мнение, включително и в медиите, за които работят, без това да поражда неблагоприятни последствия за тях. Обратното би означавало цензура, която се забранява от Конституцията на България.
– От много години трудът на журналистите в България е силно подценен. Много наши колеги мизерстват, което още повече подрива техния обществен престиж. Ниските и нередовно изплащани възнаграждения и социални осигуровки са екзистенциален проблем на българската журналистика и на цялата медийна общност. Ако доживеят до пенсия в тази силно стресова и инфарктна професия, нашите колеги автоматично отиват на социалното дъно, защото работодателите са ги осигурявали дори не върху скромната им заплата, а върху минималната. Да не говорим, че вече почти никъде не се изплащат и хонорари като допълнителен стимул за повече и по-качествени журналистически материали.
– СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка и атмосфера у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на Закон за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд. – Очевидно е, че в близките години само законовата принуда може да защити журналистите от произвола на издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на една демократична, високопрофесионална, обективна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска страна.
Коментари