Новини

С тържествена заря – проверка на площад "Свобода" завършиха снощи честванията по случай стогодишнината от Добричката епопея. Под звуците на Представителния духов оркестър на Военноморските сили на площада се строиха три роти на Военноморските сили –Варна.  
По време на вечерната проверка на ротите поименно бяха почетени героите от Трета българска армия.
Ето словото, с което кметът на Добрич Йордан Йорданов поздрави съгражданите си:

"Уважаеми съграждани, дами и господа!
На днешния ден преди 100 години Добрич трябваше да бъде разрушен. Според плана на румънци и руси нашият град трябваше да бъде отново завладян, населението поробено или заточено, къщите – запалени.
Двайсетина дни по рано  в Добруджа започва страшен лов на хора. Румънските окупатори отвличат по списък учители, кметове, банкери, свещеници, аптекари, ходжи, имами, търговци, земевладелци. Десетки хиляди добруджанци, изкарани насила от къщите или направо подбрани от нивите, са подкарани към лагери в Молдова. Пребити, гладни и жадни, повечето от мъчениците умират още по пътя.
Когато предвожданата от генерал Кантарджиев, генерал Попов и генерал Колев  българска армия настъпва в Добруджа, вижда пожари и трупове на мирни хора. Обезумели жени с малки деца обикалят из пепелищата. Българите яростно атакуват врага. Изплашени, румънците отстъпват и напускат Добрич. Преди това зверски насичат 57 мирни граждани и отвеждат 100-ина интелектуалци за заложници.  
Българската войска влиза в Добрич и старци целуват дулата на оръдията. Озлочестени девойки кичат бойците с цветя, превързани с черен креп.  Добре дошли, мили освободители, плачат гражданите. Камбаните бият тържествено, ходжите възвестяват свободата от минаретата. Но радостта е за кратко. Картечни откоси и артилерийски залпове проехтяват откъм панаира. Румънците са отстъпили, но не така мислят руснаците. Огромна противникова армия настъпва отново към Добрич. Така преди сто години започва епичната битка за града ни.
На живата лава от завоеватели, нашите отговарят с удари "На нож!". Руси, румънци и сърби напират отново. Патроните свършват, картечниците пресъхват. Редиците на българите изтъняват. Ординарци и тиловаци поемат защитата. Полето е осеяно с трупове, а помощ отникъде няма. И тогава в окопите влизат цивилните.
Казват, че Добричката епопея е равна по величие с битката при Клокотница, че е равностойна с подвига на опълченците на  Шипка. Не! Добричката епопея е несравнима! Няма такава българска битка, в която рамо до рамо с бойците да се сражават и граждани. Няма такава битка, в която без никаква заповед на фронта да  пристигнат старци, жени и деца, за да прибират ранените и да носят вода на войниците. Три дни удържат малобройните защитници. На 7 септември, в най-критичния момент на сраженията  грохот от хиляди конски копита разтърсва  степта. След петчасова свирепа езда страшната конница на генерал Колев се врязва във вражеските пълчища и помита казаци и сърби. Хвърляха се по десет срещу четирсет, спомнят си с ужас руснаците.
Уважаеми съграждани! Днес, сто години след този български подвиг, ние най-сетне свободно можем да разкажем историята. Можем да разкажем за спасението на Добрич и да напомним, че само в Добричката епопея загиват 1 053-ма български войни. Повече, отколкото в цялата сръбско-българска война. Но можем да припомним и друго. Българските бойци побеждават врага на родината, но България губи битката с Великите сили. Три години по-късно Добруджа отново е окупирана. Нашата свобода идва пак на 7 септември, но през 1940-та година, когато по дипломатичен начин Южна Добруджа е върната в пределите на България.
И днес, когато старите демони се събуждат отново, когато лакомията бушува с нова сила по света и нови агресори подбуждат към нова война, искаме да кажем на всички: Вижте историята на Добруджа! Тя е доказателство, че проблемите не се решават чрез война.
И тази вечер ние сме се събрали, за да честваме 100 години от деня, в който Добрич не беше разрушен. Да напомним, че градът  беше спасен заради храбростта на хиляди бойци. Светци, извършили подвиг и дали живота си от любов към България.
Вечна слава на героите!"