Новини

Кристалина ГеоргиеваЗаместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева ще открие на 11 май в Добрич изложба, посветена на българския  революционер, книжовник, общественик и журналист Иван Кършовски.  Видният българин е бил учител във взаимното училище на Хаджиоглу Пазарджик (б.а. старото име на Добрич) през учебната 1859-1860 г. В този период по инициатива на Иван Кършовски се провежда и първото честване на всенародния празник на светите братя Кирил и Методий в град Хаджиоглу Пазарджик. В памет на книжовника ерудит на 11 май в Художествената галерия на Добрич ще бъде открита изложба, разказваща за живота му. Иван Кършовски е родом от Елена и по бащина линия е прадядо на еврокомисар Кристалина Георгиева, сочи справката.
Визитата на госпожа Кристалина Георгиева в Добрич ще започне в 9.00 часа с посещение на регионалното депо за отпадъци край село Стожер, изградено със средства от европейския бюджет.
В 10 часа заместник-председателят на ЕК ще бъде в центъра на Добрич, за да участва в честванията и водосвета за празника на светите братя Кирил и Методий. Под звуците на музика, изпълнена от духовия оркестър, пред паметника на Светите братя ще започне и патронният празник на Хуманитарна гимназия в Добрич. Школото е наследник на първото взаимно  училище, в което е учителствал Кършовски. В тържеството ще се включат над 500 ученици от III - XII клас, родители, учители, граждани.
В 11 часа г-жа Георгиева ще открие в художествената галерия на Добрич  изложба за живота на видния български книжовник и общественик Иван Кършовски.
Иван КършовскиКОЙ Е ИВАН КЪРШОВСКИ
Иван Кършовски (1839 – 1914 г.) е виден български революционер, книжовник, общественик и журналист. Бил е четник при войводата Панайот Хитов, съратник на Васил Левски, а след Освобождението участник в Учредителното и I Велико Народно събрание, учредител на Българското книжовно дружество, прераснало в Българска академия на науките.
Роден е в град Елена. Участва в Първата и Втората български легии и е сред основателите на БРЦК през 1869 г.
Изключително ерудирана личност и истински полиглот. Владее 7 чужди езика: турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски, френски и прави преводи. Редактира и издава на румънски език вестниците "Вултурул" ("Орел" –1876) и "Индепенденца национала" ("Национална независимост" – 1877).
След Освобождението от османско иго е съдия, адвокат. Член на Либералната партия.  От 1881 г. живее със семейството си в София, където е адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Струма" (1889), "Вардар" (1889-1891), "Юнак" (1898-1900). Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книгите: "Нова българска Света гора. Бузлуджа" (1898), "Неразбранщина" (1899), "Румъно-българско скарвание и истинските му причини" (кн. 1-3, 1900).
Умира в София на 1 март 1914 г.