Новини

Главен полицейски комисар Петер Шулц ще представи на 4 август във Варна книгата си "СОБР – Специален отряд за бързо реагиране. Вътрешен доклад".
Петер Шулц е командир на спецотряд от антитерористичните сили на Германия в продължение на 22 години. В книгата си той разкрива вътрешния свят и непознатите за обикновените граждани страни от живота и професионалната дейност на хората, които ежедневно и ежечасно се подлагат на риск, противодействайки на престъпници и терористи.
Без да е професионален писател, той е успял да пресъздаде напрежението в акциите на специалните части, описвайки различни по вид и степен на опасност операции на СОБР.  Умението на автора е преди всичко в това, че е успял да намери баланса между документалното в разказа за отделните операции и личния поглед за служебните делници на постоянна готовност, между редуващите се екстремни акции с не винаги успешен финал и "личното" време, белязано от административни несгоди и нерешени проблеми.
Петер Шулц ще бъде във Варна от 3 до 5 август. Той ще представи книгата си на 4 август, от 10,30 часа в книжарница "Сиела" във Фестивалния и конгресен център.

Следва откъс от книгата "СОБР – Специален отряд за бързо реагиране. Вътрешен доклад".

---

СОБР - Специален отряд за бързо реагиране. Вътрешен доклад

УВОД
Ние работим на тъмно. За обществото ние сме „мъжете без лице”. Ние носим маски, за да защитим идентичността си, и се задействаме  тогава, когато правовата държава с нейните традиционни полицейски средства не може да направи нищо повече. След нас  няма нужда  никой повече да бъде викан за помощ.
Ние се занимаваме с най-опасните престъпници, които ражда  обществото. Няма значение дали са убийци или вземат заложници, дали са терористи или са психично болни екстремисти и насилници – всичките са ни известни. Понеже има такива хора, има ни и нас.
 Казвам „ние”, защото аз бях един от тях. Бях служител в Група за бързо реагиране (ГБР) на полицията – и то в продължение на 22 години.  Междувременно напуснах ГБР, но все още се считам за неин член.
  Тук разказвам моята история или, по-добре казано, по-важната част от нея. Като разказвам  няколко  по-значителни и атрактивни случаи, в които през дългата си служба лично участвах, ще се опитам да ви запозная със света на „мъжете с маски”, което иначе, по принцип, си остава винаги скрито. А с това бих искал и да привлека вниманието и разбирането за големите и малките проблеми, с които ние, така наречените елитни полицаи, се сблъскваме и трябва да преодоляваме.
Естествено, в тази книга аз не разкривам сведения от служебен характер, за да не застраша работата ни в бъдещите операции. Бих искал да  потвърдя обаче, че всички операции, които описвам в тази книга, наистина са били проведени и не са творение  на някой повече или по-малко фантазиращ криминален автор. Грешки, най-вече в детайлите, са неизбежни - особено след доста дългото време, което обхващат описаните истории, за което си поемам отговорността.
  Накрая още едно признание. Винаги съм считал и приемал за изключителна чест да служа заедно с колегите от моята част и да ги ръководя  дълги години  в множество операции. Твърдо съм убеден, че тези мъже действително са от най-добрите в този опасен занаят, което през цялата си служба никога не съм им го казвал по този начин.
Това ще стане сега чрез тази книга, защото вече е време.

ЗАЩО ВСЪЩНОСТ СПЕЦИАЛНИ ЧАСТИ?

"Хора с някоя нова идея се считат за луди – дотогава, докогато нещата се случат" / Марк Твен

За първи път се изкачвам нагоре по изхабените каменни стъпала. Сградата, в която е настанена Групата за бързо реагиране на полицията, представлява  стара, казармена постройка от времето преди Първата световна война. Кой знае какво, както изглежда, не се е изменило по нея  от тогава до сега, си помислям, докато стигам до първия етаж и заставам пред една затворена метална врата. Когато след моето позвъняване най-накрая вратата се отваря, аз нямам никаква представа в какъв свят ще попадна и че ще бъда след време един от клужителите на ГБР с най-дълъг служебен стаж. Вратата се затваря автоматично и аз съм „вътре” – във всяко едно отношение...
До началото на 70-те години във Федерална република Германия за специални части изобщо нищо не се знаеше - както при полицията така и при армията. Едва след касапницата, която палестински терористи направиха срещу израелските спортисти по време на Олимпиадата през 1972 г. в Мюнхен, стана абсолютно ясно, че силите за сигурност нямат почти нищо, с което да противодействат на опасността от тероризъм.
 Заради поуките от времето на националсоциализма конституцията забранява действия на армията на територията на страната. Дори и още тогава бундесверът да разполагаше със специални сили за борба против тероризма, нямаше да им бъде разрешено да се намесят в мюнхенските събития. В действителност едва след 1996 г.  Армията се „обзаведе“ със  специално подразделение, подготвено да действа в това направление извън нашите граници - а именно, обгърнатият с доста тайнственост КСК (Komando Spezialkräfte - Отряд на специалните сили – б. пр.)
Следвайки простата истина, че първо трябва да се стигне до някакво екстремно събитие, преди нещата да се променят из основи, се получи така, че всъщност  за раждането на КСК спомогна неспособността на армията да евакуира през 1994 г. застрашените немски граждани, намиращи се в разкъсваната от масови екзекуции на цивилно  население Руанда. Тази задача трябваше да поеме тогава по-малкият ни партньор от НАТО – Белгия, и по-точно нейните бойни пара съединения.  Днес КСК със сигурност принадлежи  към най-добрите специални части по света – и то въпреки че кадровият им състав от щатни войници е доста малък, за сметка обаче на „логистичната надстройка”, която е значителна...