30 години след първия атентат в БГ полицаи разказват историята от 1-во лице
Четирима участници в преследването и преговорите с терористите – авторът на романа, полковниците от резерва Сава Денев, Любомир Димитров, и старшината, който по онова време пръв се е изправил очи в очи с похитителите, Христо Жеков, за първи път разказаха пред журналисти какво са преживели през кошмарното денонощие до финала на акцията. Навремето случаят е бил покрит с плътна информационна завеса – и за репортерите, и за обществото, единодушни бяха те.
Предадено лаконично, случилото се преди 3 десетилетия звучи така: На 7 юли 1987 г. две деца – на 12 и 15 години, от Добрич са отвлечени със синя лада от трима протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите – ветеринарният лекар Никола Николов (48 г.) от дуловското село Чернолик, синът му Орлин (21 г.) и Невен Асенов (24 г.) от село Боил, Силистренско, са въоръжени с 12 бойни гранати, откраднати от военното поделение, където Орлин е служил. Те предприемат покушението в знак на протест срещу насилствената смяна на имената на турското население у нас. В стремежа си да привлекат общественото внимание и да си осигурят коридор към Турция те взривяват 3 от гранатите пред хотел „Интернационал“, ранявайки трима души, включително двама чужди летовници. От този момент нататък пътят на терористите е изцяло под контрола на службите за сигурност, чиято единствена цел е да измъкнат децата живи от похитителите.
"Това е първият терористичен акт в България, при който бяха взети деца за заложници", разказа о.р. полк. Сава Денев, който води преговорите с терористите в продължение на 36 часа. 45-годишният тогава мъж успява да спечели доверието им до такава степен, че похитителите отказват да разговарят с друг, освен с него. „Докарахме роднините им, но терористите не искаха да се видят с тях, дори и турския консул отхвърлиха, единствено на Савата имаха доверие“, коментира о.р. полк. Любомир Димитров.
"30 години чаках този ден", възкликна Христо Жеков, който като старшина на патрулна кола пръв е бил изпратен на мястото на инцидента. "Близо час стоях срещу похитителите с автомат в ръце. Можех да ги избия и всичко да приключи, но какво щеше да стане с децата и всички наоколо, ако взривят натъпканата с боеприпаси кола", риторично попита Жеков. Пак заради взривоопасния товар участниците в акцията се отказват да застрелят похитителите със снайпер в района на Старо Оряхово, където ги причакват в засада.
Най-тежкият момент, според о.р. полк. Сава Денев, е бил на финала, когато край бургаското село Изгрев терористите взривяват гранатите. "Колата избухна в пламъци и помислихме, че всички са убити. Слава Богу, загинаха само двама от терористите, които бяха на предната седалка. Третият терорист – Орлин, и по-малкото от децата бяха изхвърлени от взривната вълна, а 15-годишното момче бе успяло да се изтръгне и да избяга от колата", разказа Денев. Той не е спал 26 часа, докато продължава акцията, а след финала й косата му била съвършено бяла...
Павлин Павлов обаче е избрал темата на романа си не заради екшъна, който би привлякъл вниманието на читателите. "Това е особен вид тероризъм, когато съвсем нормални мирни хора, които живеят добре, изведнъж се радикализират. Написаното показва генезиса на този най-опасен вид терор, от който в момента страда цяла Европа. И още нещо – показал съм как професионално може да се реагира на такъв акт. За чест на варненската служба от онова време, това е единственият случай, когато терористичният акт от първия момент е бил предмет на оперативно въздействие и се стига до края, когато пострадалите са само терористите, а двете деца са живи", коментира Павлов.
След атентата става ясно, че за да бъде организиран и да се стигне до покушението, е имало и пропуски сред хората, които би трябвало да се грижат за сигурността на държавата. Терористът, който оцелява и впоследствие е осъден и разстрелян, е набавил гранатите от поделението в Болярово, където е служил. Оказва се, че никой не е обърнал внимание на липсите или на странните действия на Орлин. Преди кражбата той взел цял сандък с боеприпаси и го стоварил пред началника си с обяснението, че е решил да провери как се пазят складовете. Военният не се притеснил от случилото се и само наредил на младежа да върне всичко на мястото му. Дори не се усъмнил, че може да става нещо нередно и не докладвал за станалото.
"Случаят от 1987 г. показва и още нещо – борбата с тероризма не се води само от баретите и спецчастите, а и от службите за сигурност, които притежава всяка уважаваща себе си държава. Всички ние бяхме нормални хора, които обичаха България и й служеха – на родината си, не на партии", заяви о.р. полк. Сава Денев. Според него няма работник на ДС, който да е бил за смяна на имената на това население. "Нашите агенти турци бяха безнадеждно предани на идеята България. Ако имаше достатъчно агентура край тези хора, когато са замисляли престъплението, те нямаше да умрат, децата нямаше да пострадат, а на Савата нямаше да му побелее главата", допълни о.р. полк. Любомир Димитров.
Добавете коментар