Добавена на 12 Април 2020. в Пресечки
Светият синод не може да затвори храмовете за Великден, защото "центърът на един вярващ християнин е Светата литургия, а тя се извършва в храм, не на гола поляна". С този зашеметяващ аргумент Ловчанският митрополит Гавриил контрира упреците за струпването на миряните в църквите по празниците и обрече българския народ на зараза. Вярващият премиер Борисов пък, който отиде лично при Синода, за да помоли да затворят храмовете за миряните, капитулира пред владиците, защото същия ден разбрал колко е важна литургията за някои християни. "Не може с милиция и палки и бой. За някои хора, ако не отидат на църква, е все едно да ги оставиш на командно дишане. Ще ходят в храмовете само онези, които имат животоспасяваща нужда", разясни министър-председателят. И на брифинга, даден веднага след срещата между Борисов и Синода, се оказа, че въпросът за здравето на целокупния български народ е по-маловажен от християнския ритуал, извършван в храм. Няма изненада в поведението на синода. ...
Добавена на 29 Октомври 2018. в Пресечки
... гдето да няма убити или завлечени. От гр. Добрич имам имената на 57 граждани, убити в затвора, на гарата и в казармата, в момента, когато разбитите войски са напущали града", телеграфира Л. Харизанов, военен кореспондент при щаба на III-та българска армия. Съобщава, че при отстъплението румънците завлекли като заложници, неизвестно и досега къде, 83 първенци, между които бивши народни представители, аптекари, кметове, чиновници, делегатът на Българската Народна Банка, ходжи, учители и търговци. Когато на 4-ти септември оглавяваният от генерал Кантарджиев авангард на Варненския полк влиза в Добрич, камбаните на църквите започват да бият тържествено, а ходжите възвестяват от минаретата свободата. Радостта обаче е краткотрайна. Откъм северната страна на града се чува пушечна стрелба. Неприятелят, предвождан от руския генерал Зайончковский, атакува откъм панаира. Преди да хвърли войниците си в битка, генерал Кантарджиев ги води да видят обезобразените трупове на гарата. Така започва ...
Добавена на 13 Февруари 2018. в Новини
"Днес, на 103-годишна възраст почина дядо Добри. Бог да го прости! Царство му небесно!", съобщи на страницата си във фейсбук белоградчишкият епископ Поликарп. Светецът от Байлово, както го наричаха хората, е издъхнал по обед в Кремиковския манастир, където беше отседнал през последните години. Дядо Добри навърши 103 г. през юли миналата година. Роден е през 1914-та година в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. Възрастният човек живееше в бедност и лишения. През деня събираше милостиня пред православните храмове в София, а после всички събрани пари даряваше за ремонт на църквите. Аскетичният старец стана известен с това, че е един от най-големите частни дарители на български православни храмове ...
Добавена на 10 Ноември 2016. в Забележник
... продукт" е съвкупността от специфични стопански дейности и природни и антропогенни условия и ресурси в рамките на определена територия, предлагани и потребявани от туриста по време на неговото пътуване. Туристическият продукт на град Добрич се формира като съвкупност от природни ресурси - градски парк „Св. Георги“, Център за защита на природата и животните; културно-исторически забележителности - всички обекти на Регионалния исторически музей, Художествената галерия, АЕМО „Стария Добрич“, църкви, мемориални комплекси, Лапидариум и др., местните атракции, свързани с бит, обичаи или специално организирани – панаири, изложения, фестивали, състезания и др. Част от туристическия продукт на град Добрич са заведенията за хранене и разлечения, средствата за подслон, транспортните услуги и инфраструктурата. 2. Кои са туристическите обекти, които предлагат туристически услуги? Дефиницията за Туристически обект е визирана в чл.3, ал.2 на Закона за туризма. В тази връзка конкрекно за град ...
Добавена на 24 Септември 2016. в Пресечки
... местните не се поддават на провокациите. Напротив – мъдро създават специална организация, която да пази на възлови местта – болници, училища, църкви. Междувременно добруджанското население трескаво се стяга да посрещне българската армия. Всичката налична коприна за знамена в Добрич е изкупена и се налага да поръчват стока от други градове. Рано сутринта на 25-и септември на площада в Добрич се стича многохиляден народ. Хората са облечени в народни носии, трикольорът се вее от всяка къща. а улиците буквално са застлани с цветя. Народни трапези са насложени по тротоарите на главната улица и площада. Месалите и даровете стигат чак до общината. Хората са застинали в трепетно очакване на българските войски. Към 10 часа по радиоуредбите съобщават, че войниците наближават старата българо-румънска граница и са навлезли в Южна Добруджа. Градският оркестър започва да свири "Шуми Марица" и "О, Добруджански край". Половин час по-късно пристигат трима конници и известяват, че българските войски ...
Добавена на 06 Септември 2016. в Пресечки
... Добрич, а на следващата сутрин в града влизат български войски. Радостта от победата обаче е краткотрайна. Противникът, командван от руски генерал, решава да нападне града отново. Така само за няколко часа българските войски се превръщат от освободители в отбранители. И започва кървавата Добричка епопея. На 4 септември оглавяваният от генерал Кантарджиев авангард на варненския полк навлиза в Добрич. "Добре дошли, мили освободители. Да знаете как ви чакахме!", плачат гражданите. ..." Камбаните на църквите бият тържествено. От минаретата ходжите възвестяват свободата. Старци целуват дулата на оръдията, озлочестени девойки поднасят цветя, обвити в черен креп. Жените окичват войниците с кърпи, раздават храна, вода, вино, цигари. "Жив е българският Бог!", мълвят добруджанци и разказват на офицерите за паниката, в която изпадат румънските войски и администрацията, когато научават за разгрома на своите при Баладжа и Курт Бунар. Разказват и за румънските зверства. Свалили шапки и калпаци ...
Добавена на 01 Февруари 2016. в Пресечки
... че първото нещо, което прави, като пристига в Добрич, е да съгради чешма. През 1810 година тя представлява просто едно малко каптирано ручейче. По-късно е обновена и й е сложена плоча. Тази белокаменна чешма е първата в Добрич, която носи символите на Възраждането – слънца, кръстчета, лъвчета, обяснява културологът. За родолюбеца Иван Хадживълков знанието и вярата са най-висша ценност. Той е първенецът, който непрекъснато издейства от турските власти разрешения за откриване на български школа, намира и настанява учители и свещеници в училища и църкви. В приземната стая на къщата на възрожденеца в долната махала дълго време се водят занятията на българското девическо училище. През 1848 г. в града отсядат няколко хиляди български бежанци от тракийските села, тръгнали да търсят благополучие оттатък Дунава. Иван Хадживълков се застъпва за тях и след неговото съдействие подгонените от пожари и недоимък хора, не се изселват от България, а остават в селата около Добрич. Славата на щедър ...
Добавена на 25 Януари 2016. в Пресечки
... Добрич е бил толкова укрепен, колкото никога досега. Месеци наред османските власти карали българското християнско население да дава трудова повинност като копае окопи. Изследователят проф. Велко Тонев споменава, че в града са направени окопи на всеки три четвърти час разстояние. Рововете са около метър и половина дълбоки, пълни с вода и тиня. В дневника на 16-ти донски казашки полк. пише: "Два реда укрепления на 300 метра ширина едно от друго, съединени с ровове и насипи, с множество вълчи ями". Казват, че освен джамиите и двете български църкви били пълни с оръжие. В града е концентрирана 15-хилядна редовна турска армия, 42 оръдия, 2-хилядна нередовна башибозушка войска и един египетски корпус. Не само Добрич, но и селищата в близост до него са били обиколени с двойни траншеи и батареи. На практика градът е бил непревземаем. От начало дори генерал Цимерман и неговата дясна ръка генерал Манзей не са имали намерение да го нападат. Просто са си вършели регулярни набези ...
Добавена на 28 Юни 2015. в Забележник
... на Добруджа". Там изобилства от метафори, които са забранени в туристическите описания. Как да разберат чужденците, че в маршрута: "Добруджа дом за всяка вяра", ги канят да посетят църкви и джамии? А в ждрелото Суха река и каньоните всъщност се разглеждат пещерни манастири и обители и това е религиозен или културен маршрут, а не и природен. Отделно че като се правят такива маршрути, те не просто се съчиняват, а се прохождат от туроператор, изчисляват се километрите и се прави тайминг. Най-скандалната грешка обаче е, че проектът се казва "Пъстрото лице на Добруджа", но не обхваща цяла Добруджа, а само четири общини от едната от двете български области, които представляват Южна Добруджа. А в съзнанието на чужденеца Добруджа се разглежда като едно цяло, заедно с румънската част, с делтата на Дунав, където е най-големият природен резерват в Европа. И заедно с Крайдунавска Добруджа, разбира се. Ивестно е, че когато се прави туристическа дестинация Македония, то турът задължително ...
Добавена на 09 Ноември 2014. в Пресечки
... най-разноообразен релеф и въобще красоти. Румъния пък винаги бележи първенство заради пътищата и заради северната й част, която много дълги години е била владение на Австро-Унгария. Минеш ли Карпатите, все едно си в Австрия. И архитектурата, и хората, и манталитетът им нямат нищо общо с Балканите. Нищо не е разхвърляно, не е мръсничко. Отликата веднага се отчита от туристите. Уж сме на Балканите, пък виж колко е различно, казват. Докато между България и Македония, чужденците не могат да направят разлика. Македония на практика изглежда по същия начин като България. И градовете са същите, и бившите комунистически сгради са същите, и манастирите, и църквите, и те са същите. А като започнеш да им разказваш как е създадена македонската нация след Втората световна война, какви са ги вършили Тито и Георги Димитров, как някой е седнал и е написал македонска азбука, и на туристите им става мнооого странно. Влизаш в България, минаваш през Пирин и Благоевград и казваш: "Ето, тази част е българската ...
Добавена на 02 Ноември 2014. в Пресечки
В НАШИТЕ МАНАСТИРИ ГЪЛЧАТ ТУРИСТИТЕ, СМЯТАТ ГИ ЗА КРАЧЕЩИ ПОРТМОНЕТА В три поредни части прочетохте какво снимат у нас чуждите туристи и какви препятствия срещат, докато се опитват да стигнат до културните ни забележителности. Виж тук и тук. Разказахме за прохождащия у нас бизнес с каравани и обяснихме защо България е страната на парадоксите. Виж тук. Разходката с професионалния гид Диан Карагеоргиев продължава. Предстои да научите какъв е манталитетът на нашите монаси и как се държат техните събратя в съседните балкански държави. Припомняме, че всички снимки са правени от чужди туристи. "Основните места, в които водим туристи, са църкви и манастири. В тях е концентриран разказът за България, покрай тия църкви и манастири минава цялата българска история и цялата ни народопсихология, в тях се разкрива връзката на комунизма със сегашната реалност. Но... църквите и манастирите са едни от най-болните ни обекти. Там нямаш право да дишаш дори. Имаш право само да мълчиш, да гледаш и да плащаш. ...
Добавена на 19 Октомври 2014. в Пресечки
... все повече, стават още по-отблъскващи и се превръщат в битаци. В мига, в който слязат от автобуса, туристите са подложени на безумен терор. Изскачат едни баби с плетени чорапи или плетени котенца и делфинчета и започват да дърпат чужденците към сергиите. Така е и на нос Калиакра, и на Бачковския манастир, и на Арбанаси. Но най-големият кошмар е в Несебър. Там вече не се виждат църквите, така са обградени от сергии. Точно, когато обяснявам какви са културните забележителности, идват едни циганки с герданчета и почват да дърпат хората. "Мадам, мадааам!. От другата страна са наредени десетина таксиметрови шофьори, които много добре виждат, че това е група с екскурзовод и няма как да си поръчат такси. Въпреки това, те се чувстват длъжни да дойдат точно по време на беседата и да викнат на висок глас: "Бите шьойн, такси?" След таксиджиите, пристигат чейнджаджиите. Водил съм туристи в много страни. Това, дето го има у нас, го няма никъде. И в другите държави има такива, дето заработват от туристи. ...
Добавена на 21 Септември 2014. в Новини
Неуморната баба Иванка от румънското село Лунка пак ще води фолклорна група в Дъбовик за събора на българите, преселени от Северна Добруджа. Събитието, което ще се проведе за пета поредна година, се организира от читалище "Дора Габе-1940" в Дъбовик и от Историческия музей на Генерал Тошево. Доктор Галин Георгиев от Института по етнология и фолклористика при БАН ще бъде модератор на дискусията за родовите корени, която ще се състои на 25 септември. Ще се прожектира нов документален филм, заснет по време на историческа експедиция през летния сезон. Визуалният разказ проследява връзката между събития и личности, съхранили паметта на дедите ни на румънска територия, разказва кметът на Дъбовик Стоянка Първева. Заснети са църкви и училища в Горна и Долна Чамурла, в селата Потур, Лунка, Шипотеле. Някои от селищата са посрещнали експертната работна група с изоставени сгради, със заличени следи от българското минало и култура. "В Горна Чамурла е направен ...
