Добавена на 19 Януари 2020. в Пресечки
Добрич, 1930-та. Центърът е забулен в синкавата мъгла на настъпващата вечер. Капелати дами в дълги рокли и елегантни мъже с шапки каноте и с кожени куфарчета в ръка се движат бавно по калдъръмената улица. Между изтънчените госпожи и господа се провират мъже в добруджански носии, понесли стока в големи дървени сандъци. А от двете страни на човешкото гъмжило се издигат приказни белокаменни сгради, прилични на малки замъци. "Добре че Никола Тахтунов, който е Йовков в изобразителното изкуство", остави няколко платна от романтичния ни някога град", възкликва Рада Въртунинска – поет, краевед и литературен изследовател. Красивите големи къщи в централната част на Добрич са строени в края на 19-и и началото на 20-и век. Всички са от камък и са последен писък на модата в Европа, защото собствениците им са заможни търговци и чифликчии. Ето как през 1916-та класикът Йордан Йовков описва града в импресията "Добрич. "Всички здания са нови. Високо над покривите се изправят няколко бели минарета и към ...
