Артбележник

"Превръщане на библиотеката от място за книги в място за хора." Този принцип е заложен в Стратегията за развитие на българската култура за периода 2019 – 2029 г. Документът, подготвен от Министерството на културата, беше предложен за обществено обсъждане преди дни.
"Библиотеките трябва да се превърнат в уютни места за информация и комуникация за всеки, без разлика във възраст, пол, етнос или религия. За да бъде привлекателна за хората, библиотеката трябва да предлага разнообразие от възможности – както библиотечни услуги и широк набор от услуги, свързани с технологии, така и услуги в подкрепа на общността (вкл. възможности за забавление и общуване)", гласи текст от Стратегията. Според авторите библиотеката трябва да стане портал за социални контакти и да доставя разнообразна информация, включително да подпомага и пазара на труда, като предоставя удобен достъп до информация за свободни работни места.
Да бъде създадена Българска дигитална библиотека, в която последователно и цялостно да бъде дигитализирано националното културно наследство, предвижда още концепцията. Отчита се, че до момента електронните документи съставляват едва 0,2% от библиотечните фондове, като техният среден брой e незначителен извън регионалните библиотеки. Дигитализацията на библиотечни документи е свързана предимно с опазването и популяризирането на книжовното наследство и краеведските издания.
Делегираните бюджети не са успешни, става ясно от раздела "Сценични изкуства".  "Необходимо е да се отбележи обаче, че посещаемостта, измерена единствено и само чрез количеството продадени билети, открива възможности за злоупотреби при статистическото отчитане на творческите резултати.". Затова културните стратези предлагат дотиране на прояви, които няма как да бъдат финансирани само на пазарен принцип.
Киното е един от основните акценти в документа. Предлага се да бъде променена политиката за стимулиране на кинопроизводството в България. За насърчаване и разширяване на "творческата индустрия" филмопроизводство се предвижда отпадане на ДДС за билетите за кино при прожекции на български и европейски филми. Същата цел има и изискването половината от програмното време на българските телевизии да е заето от европейски филми и телевизионни предавания. При услугите за видео по заявка също трябва да се насърчават европейските продукции.
Предвижда се още създаване на интернет базирана национална стрийминг платформа за българско кино; други (видови и жанрови) стрийминг платформи; образователна (обучителна) стрийминг платформа, както и разширяване на киномрежата с профилирани артхаус киносалони; изграждане на общински миниплекси (3 кинозали, конферентна зала, кафетерия, инфраструктура) във всички областни и други по-големи градове; възстановяване на читалищни и ведомствени кинозали, оборудвани със съвременна техника.
Въвеждане на обучение по кино в средните училища, откриване на факултети по кино в повече университети и създаване на нови учебни програми, предлагат авторите. Преподавателите в областта на културата на всички образователни нива трябва да бъдат допълнително финансово стимулирани, а квалификацията им – повишена, е акцент, залегнал в Стратегията.